Дар за бурята [bg]

Не ме е страх от теб, Ингума.

Господ и Пресвета Богородица са ми закрилници.

Докато не преброиш всички звезди на небето,

всички треви по полето, всички песъчинки по брега,

не се явявай ти пред мен.

Чудесна формула за подчинение, чрез която демонът бивал заставян да извършва ритуал, чието изпълнение изисквало цяла вечност, твърде сходен с егускилоре[10], сухото бодливо цвете, чиито трънчета вещиците трябвало да преброят, преди да влязат в къщата, та междувременно да дойде зората и да ги накара да хукнат да се скрият. Този демон е един от най-малко проучените нощни зли духове и се среща със съвсем същите характеристики и в други култури, затова привлече вниманието ми.

— Ще ми се да видя как обяснява пред съдията, че дъщеря му е била удушена от демон — каза Монтес.

— Той не признава, че я е удушил, но не го и отрича, по-скоро уточнява, че я е поднесъл — обясни Ириарте.

— „Като толкова други“— добави Сабалса. — Какво намеква с това? Че вече го е правил и преди ли?

— Е, в момента ще му е трудно да прехвърли своето престъпление върху някакъв си демон. Тази сутрин минах покрай тях и за късмет, попаднах на съседка, която гледала телевизия до късно и „най-случайно“ надникнала през прозореца, когато чула семейството да се връща от вечеря през нощта. Двайсет минути по-късно отново чула колата и това ѝ направило впечатление. Помислила си, както обясни, че детето може би се е разболяло, наострила уши и след двайсет и пет минути чула отново колата да се връща. Погледнала през шпионката, „не с намерението да шпионирам“, само за да разбере дали детето е добре, и видяла, че съпругът се прибира сам.

Ириарте сви рамене.

— Значи, сме го заковали.

Амая кимна в знак на съгласие.

— Всичко сочи, че го е извършил сам, но има три неща, които остават неясни: противната миризма по мечето, фикс идеята тялото да не бъде кремирано и фразата „като толкова други“. Впрочем — каза тя и им показа снимката, която държеше — в ковчега има ли нещо, или това е ефект от самото снимане?

— Да — обясни Ириарте. — Покрай първоначалната патардия не си дадохме сметка, но директорът на погребалното бюро ни обърна внимание. Еспарса, изглежда, е сложил в ковчега три пакета захар, а отгоре им метнал бяла хавлия, която на пръв поглед можеш да вземеш за тапицираното дъно на ковчега. Сигурно не е искал никой да усети разликата в тежестта, когато го вдигнат.