Сянката на чинара [bg]

— Мислех, че така и правиш.

— Никога в понеделник. Как е госпожа Карла?

— Добре, благодаря, а как е госпожа… хм, как й беше името?

— Джейн, умнико. Джейн Елън Вонър, която не само успява да оцелее, макар да живее с мен, но явно се чувства чудесно и е признателна за късмета си. Най-накрая намерих жена, която ме разбира. — Той загреба шепа яркочервени картофки и ги натъпка в устата си.

— Поздравления. Кога ще ни запознаеш?

— Женени сме от две години.

— Знам, но предпочитам да изчакам пет. Няма смисъл човек да бърза, защото твоите момичета не се задържат дълго.

— Да ме обиждаш ли си дошъл?

— Не, разбира се — увери го съвсем откровено Джейк.

Глупаво беше да сипе обиди по адрес на Хари Рекс.

Мъжът тежеше повече от сто и петдесет килограма и пристъпваше из града тежко като огромен мечок, но езикът му беше забележително бърз и зъл.

— Разкажи ми за Сет Хъбард — подкани го Джейк.

Хари Рекс се засмя и върху бюрото му се посипаха трохи.

— Няма по-голям задник. Защо ме питаш?

— Ози ми каза, че ти си се занимавал с един от разводите му.

— Да, с втория, преди може би десет години, горе-долу когато ти се появи в града и започна да се наричаш адвокат. Какво ти влиза Сет в работата?

— Ами преди да се самоубие, ми е написал писмо и две страници завещание. И двете пристигнаха по пощата днес сутринта.

Хари Рекс отпи от бирата си, присви очи и се замисли над чутото.

— Познаваш ли го?

— Не съм го виждал.

— Късметлия. Нищо не си пропуснал.

— Не говори така за клиента ми.

— Какво пише в завещанието?

— Не мога да ти кажа и не мога да го вкарам за легализиране преди погребението.

— Кой получава всичко?

— Не мога да ти кажа. Ще го обявя в сряда.

— Завещание на две страници, написано в деня преди самоубийството. Според мен се очертава поне петгодишно сладко дело.

— Много се надявам.

— Ще си имаш занимавка.

— Работата ми трябва. Какво притежава старецът?