Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Отказваме? — зяпнали го всички, вече вдигнали чашите си.

— Тръгнали сме да вършим сериозна работа и трябва да бъдем трезви за нея — казал Кейси, избягвайки погледите им.

— Кого ще слушаме? — попитал Риордан. — Негова светлост, или Кейси?

Вместо отговор, всички обърнали уискитата и стаята се изпълнила с примлясвания и прокашляния. Куражът се показал незабавно под формата на руменина по лицата им, които те обърнали така, че Кейси да забележи разликата. За да не остава по-назад, той също последвал примера им.

Междувременно старият мъж отпивал от чашата си и в спокойния му, непринуден маниер имало нещо, което запратило подпалвачите чак в дъблинския залив и ги потопило в дълбините му. Накрая Кейси казал:

— Ваша светлост, несъмнено сте чули за събитията? Искам да кажа, не само за войната с кайзера отвъд морето, но и за нашите собствени велики събития, за Въстанието, което вече стига и дотук, до нашия град, нашата кръчма, а сега и до вашето имение?

— Нарастващ брой факти ме убеждават, че минаваме през трудни времена — казал лордът. — Явно, каквото е писано, трябва да стане. Аз познавам всички ви. Работили сте за мен. Мисля, че съм ви се отплащал добре.

— В това няма съмнение, ваша светлост. — Кейси направил крачка напред. — Въпросът е там, че старият ред си отива. Всички сме чули за големите къщи в Тара и за именията край Килашандра, потънали в пламъци, за да ознаменуват освобождението, и…

— Чие освобождение? — попитал меко старецът. — Моето? От бремето да се грижа за тази къща, в която аз и жена ми се търкаляме като зарове в чашка, или… Но продължавайте. Кога бихте искали да я изгорите?

— Ако не ви представлява затруднение, сър — казал Тимълти, — още сега.

— О, боже. — Беловласият мъж сякаш потънал по-дълбоко в креслото си.

— Разбира се — добавил бързо Нолан, — ако не е удобно, можем да дойдем и по-късно…

— По-късно! Що за приказки са това? — попитал Кейси.

— Ужасно съжалявам — рекъл домакинът, — но позволете ми да обясня. Лейди Килготен в момента си почива, а по-късно очакваме гости, които ще ни откарат до Дъблин за премиерата на една пиеса от Синг2…

— Дяволски добър автор — обадил се Риордан.

Нолан също се оживил:

— Преди година гледах негова постановка и…

— Престанете! — викнал Кейси.

Мъжете свели очи, а негова светлост продължил с крехкия си, треперлив глас:

— А после трябва да се върнем обратно тук, имаме планирана вечеря за десет души в полунощ. Та се питам… дали не бихте могли да ни дадете време до утре вечер да се подготвим?

— Не — отсякъл Кейси.

— Чакай, задръж — обадили се няколко гласа.

— Подпалването е едно нещо — казал Тимълти, — но билетите са друго. Мисълта ми е, че след като има премиера, е грехота да не се гледа, а и храната вече е приготвена — по-добре е да се изяде. Гостите също са поканени, как ще предупредиш толкоз народ да не идва?