Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
При тези думи на Харват нещо му просветна:
— Защото Томас Джеферсън е първият американски президент, започнал война срещу радикалния ислям.
Никълс кимна.
— Традицията президентът да води личен дневник започва от времето на Джордж Вашингтон и е известна само на американските президенти и личните им камериери. След 11 септември Рътлидж се зачел в дневниците на своите предшественици, за да потърси в тях някаква опора и така попаднал на конфронтацията между Джеферсън и исляма. Джеферсън бил убеден, че един ден ислямът отново ще бъде проблем и ще представлява още по-голяма заплаха за Америка. Президентът бил завладян от темата и се заел да изучи всичко, каквото може по въпроса.
Харват беше поразен от прозорливостта на Джеферсън.
— Именно когато преглеждал дневника на Джеферсън, Рътлидж се натъкнал на нещо странно — каза Никълс.
Глава 16
Повечето американци не знаеха, че преди повече от двеста години Съединените щати, начело с Томас Джеферсън, са обявили война на исляма. По тази причина професор Никълс сметна, че е важно да представи историческите събития, върху които работеше, в съответния контекст.
— Към края на осемнайсети век — започна той — мюсюлманските пирати всявали ужас в Средиземно море и голяма част от Северния Атлантик. Нападали всеки попаднал им кораб, вземали екипажите в плен и искали огромни откупи, за да ги освободят. Към заложниците се държали варварски и те пишели отчаяни, сърцераздирателни писма, в които молели правителствата и близките си да платят на похитителите, каквото поискат, за да ги освободят.
Тези морски разбойници произлизали от народите, които по онова време обитавали земите на Триполи, Тунис, Мароко и Алжир — наречени с общото название Берберски бряг — и представлявали голяма, непредизвикана с нищо заплаха за новата американска република. Преди войната за независимост американските търговски кораби били под защитата на Великобритания. Когато Съединените щати обявили независимостта си и започнали войната с британците, корабите им пазела Франция. След края на войната Америка трябвало сама да защищава съдовете си.
— Така е бил създаден военноморският флот на САЩ — вмъкна Трейси.
Никълс поклати глава.
— Не е станало толкова бързо, колкото си мислите. През 4 г., седемнадесет години преди да стане президент, Томас Джеферсън заминал за Париж като посланик на Америка във Франция. В същата година американският конгрес се опитал да сключи мир с мюсюлманските си противници, като последвал примера на европейските държави, които плащали на берберските държави, вместо да воюват с тях. Но през юли 5 г. алжирски пирати пленили два американски кораба и управителят на Алжир поискал нечуван откуп за онова време — близо 60000 долара. Това било чисто и просто изнудване и Томас Джеферсън, посланик на САЩ във Франция, енергично се противопоставил на плащането на откупи. Предложил на конгреса да се образува коалиция на съюзническите нации, които заедно биха могли да принудят ислямските държави завинаги да спазват мир.
Планът звучеше твърде познато на Харват, който отбеляза:
— Коалиция на желаещите?
— Да — отвърна Никълс. — Но конгресът не проявил интерес към идеята на Джеферсън и решил да плати откупа. През 6 г. Томас Джеферсън и Джон Адамс се срещнали с посланика на Триполи във Великобритания, за да го попитат с какво право неговите съотечественици нападат американски кораби и заробват американски граждани. Посланикът заявил, че това право се основава на законите, дадени им от техния пророк. Казал им, че според Корана всички народи, които не признават тяхната власт са грешници, ето защо е не само тяхно право, но и дълг да водят война с тези грешници, където и да ги срещнат, както и да превръщат в роби онези, които успеят да пленят. Според думите му, всеки мюсюлманин, паднал в тази битка, щял да отиде направо в Рая.
Въпреки това потресаващо признание за преднамерено насилие срещу немюсюлманските народи, и въпреки възраженията на редица бележити американци, включително Джордж Вашингтон, който предупредил, че всяко отстъпление ще бъде грешка, която още повече ще одързости врага, конгресът на САЩ продължил да плаща откупи на берберите. През следващите петнадесет години плащали ежегодно на Триполи, Тунис, Мароко и Алжир по един милион долара и през 1800 г. общата сума вече представлявала двадесет процента от годишните приходи на правителството на Съединените щати.