Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
Говорех и глава навел бях аз.
Така духовника се наклонява,
кога, за да забави смъртний час,
убиец го лукаво призовава
от трапа, дето го заравят жив.163
От дупката, крака си кат пошава,
отвърна грешника164 с глас треперлив:
„О Бонифаций165. ти ли си пред мене?
Три годин си дошъл, дух нечестив,
по-рано тук от мойто прокобене.
Насити ли се на благата там,
зарад кои, без срам, без угризене,
обсеби и до днес скверни без срам
съпругата небесна?“ От смущене
останах като вцепенен и ням,
но вожда, като приближи до мене,
пришепна ми: „Не съм, не съм, кажи.“
Изпълних неговото повелене
и грешника захвана да движи
нозе си с дива беснота в въздуха
и тез слова, които придружи
с печален плач, из ямата се чуха:
„Що търсиш тук? Мойто ли тегло
да видиш смело, в таз долина глуха
дошъл си. преди твоето тегло
с зарите светли да се е простило?
Узнай, че горе моето чело
тиарата свещена е носило.
На мечката съм аз от гордий род
и потеклото мечешко тъй мило
било е мене, че през цял живот
ръце ми са съкровища трупали
на благо тем, а тук под тоя свод
таз грозна дупка мене са дълбали.
Пред мен, сразени за еднакъв грех,
и други в тая дупка са стърчали:
скалата е приела вече тех
и крие ги в нощта си безотрадна.
Когато онзи, за кого те зех,
яви се тук. и ази там ще падна,
но той по-малко ще стърчи от мен,
увит със пламък в мъка безпощадна,
защото недалеч е оня ден,
кога ще дойде пастир друг безверни ,
с по-грозни злодеянья опятнен,
и в изкупленье на злодейства черни
и мен, и него ще замести он166.
От алчност гнусна, за помами скверни,
подобен на продажния Язон167,
тому в угода, който в Париж влада,
ще стъпче той и вяра, и закон.“
При всичко че страдалците пощада
заслужават, аз отвърнах му без жал:
„О дух злочест, кажи. каква награда
Спасителят от Петра е искал,
когато ключовете поверил е?
Върви след мене само е казал.
И за пари ли пак Матей добил е
апостолски наместо Юда сан?
И прав е жребия, кой теб сразил е,
въз теб от тебе същия призван:
пази, не дигай си сега очите
от тоз имот, неправедно събран,
кой с смелост против Карл въоръжи те168.
Оназ тияра да не бе носил,
която с почит пълни нам душите,
по-горки думи бих ти говорил,
защото ваший алчен дух съблазън
и извор на беди е сявга бил,
за честните и за добрите казън,
за лошите опора Зарад вас,
продажни пастири, от горест смазан,
евангелиста е видял оназ,
коя простира над водите власт и сила
как в увлечение от долна сласт
с царе безсрамни блудства е вършила:
оназ, коя от рожба с седем е глави
и в десет рога помощ е черпила,
доде мъж й искал е да върви
по път на доблестни и чисти нрави.169
О алчни пастири, не сте ли ви
по-лоши от езичници гнусливи?
Ваш бог не е ли златния телец?
Ах, Константиние, колко зло направи,
когато над духовний си отец
ти своя дар велик поднесе!“170
Тъй говорих аз на безверни жрец,
а той безспирно махаше с нозе си,
от угризене или пък от яд.
Учителят ми, без да се намеси,
с наслада слушаше ме изотзад.
Кога свърших, в ръце си ме прегърна
и тъй по пътя, кой ми бе познат,
от таз долина ме изнесе чърна
и лек, и бърз по стръмни канари
възведе ме. Доде да се озърна.
пред мен долина нова се откри
Перейти на страницу: