Родена магьосница

Очакваше това пътуване с нетърпение, макар да се боеше, че ще доведе до неприятен изход. Ако се съдеше по думите на Селинор, баща му беше опасна фигура. Крал Андърс кроеше заговор срещу Габорн и беше заплел някаква интрига, целяща да докаже, че Ерин е законната наследничка на короната на Мистария. Подозираше, че ще й се наложи да влезе в конфликт с този човек.

От небето се изливаше пороен дъжд. Миризмата му беше надвиснала тежко във въздуха, смесена със сладникавия мирис на конете в конюшнята.

След битката при Карис Ерин установи, че копнее за чистия мирис на дъжд, на коне и на открити поля. Миризмата на битката, на гнилото около Карис, гледките с умиращите хора, мислите за нейния баща, мъртъв, докато Радж Атън продължава да ходи на свобода — всичко това я измъчваше.

Искаше й се отново да се почувства чиста. Искаше й се да застане под есенния дъжд и той да се лее върху нея.

През цялата вечер в хана усещаше как принц Селинор я гледа с потайно лукавство всеки път щом тя отвърнеше погледа си. Беше го правил и по време на ездата им на север. Беше го правил още от мига, в който тя седна пред тлеещия в камината огън.

Знаеше, че я е спечелил честно. Преди битката при Карис я бе помолил да се съгласи да спи с него, ако спаси живота й. Нескопосан опит за ухажване. Двамата бяха от различни земи с твърде различни обичаи. Той, горкият, си нямаше представа как е редно да подходи към една жена от Флийдс. Затова тя бе отстъпила пред духа на молбата му.

По време на битката я беше спасил два пъти, въпреки че се оказа достатъчно благороден, за да не й го напомня. Все пак тя беше сигурна, че е обладан от тази мисъл.

Селинор се занимаваше със своя кон — сменяше подковата на левия му преден крак. Не й проговори.

Тя се качи в плевника. Сламата беше топла, уханна и успокояваща. Покривът не течеше.

Конярчето беше вкарало конете на кралските Умове да пренощуват вътре. Беше ги нахранило и изчеткало, след което най-сетне си беше отишло да спи. Ерин беше сама със Селинор.

Селинор привърши с подковаването на жребеца си и отиде в задната стаичка с такъмите, за да смаже кожата на седлото и сбруята.

Ерин се промъкна след него, намери тънка кожена каишка и ловко я прехвърли през врата му. Той се вцепени, а тя му прошепна:

— Ела с мен.

— Какво?

Тя не каза нищо повече, само стегна примката, метна дългата каишка през рамото си и го поведе към плевника.

— Къде отиваме? — попита той. — За какво е тази юзда?

— В древни времена — каза Ерин — Конесестрите са си взимали мъж по същия начин, както се избира жребче от стадото диви коне. Връзвали го и го отвеждали. Напоследък не се прави често, но аз съм традиционно момиче.

— Не е нужно да го правиш — заговори Селинор. — Не си длъжна да спиш с мен. Искам да кажа… днес ти спасих живота два пъти, но ако случайно не си броила, ти също спаси моя два пъти.