Родена магьосница

— След като сте лишен от своите пълни земни сили, които да ви напътстват — каза Джеримас, — трябва да действате бързо. Предстои да се плащат подкупи, да се наемат наемници, да се взимат дарове, да се пращат убийци, да се коват оръжия, да се укрепват граници.

Габорн стисна зъби. Не искаше да се бие със съседите си, но знаеше, че е притиснат в ъгъла. Може би нямаше да му остане избор.

— Какво препоръчвате?

— Ти вече го започна — отвърна старият крал Ордън през устата на Джеримас. — Добре се справи, като изпрати Селинор при баща му. Сега трябва да изпратим вестоносци в Интернук и да купим всички наемници, които успеем, за да не ни изпревари Андърс или някой друг владетел. С обединената мощ на Мистария и на бойните главатари, Андърс няма да успее да намери поддръжка за своята кауза.

Идеята се хареса на Габорн. Щеше да му осигури мъже, които да укрепят отбраната му.

— След това ще трябва да се справиш с Краля на бурята, Алгиер кол Зандарос — каза Джеримас. — Според твърдението ти той вече е пращал убийци срещу теб, нали?

— Да — намеси се Йоме. — Донесе кутия с послание, с прикрепено към нея проклятие.

— От дълго време не сме имали враждебни отношения с Владетеля на бурята. Затова можем да заключим, че е действал срещу теб само заради лъжите, разпространени от Андърс или Лоуикър. Ще трябва да изпратиш посланик, който да говори с него от твое име. Стреми се към мир, но се подготвяй за най-лошото.

— Съгласен съм.

— Зандарос ще се почувства унизен, ако не изпратиш някой роднина — предупреди Джеримас. — Така е според инкарския обичай. Колкото по-близък родственик, толкова по-добре. Палдейн щеше да е идеалният избор.

Габорн се притесни. За всекиго щеше да е рисковано да замине за Инкара. Нравът на Краля на бурите беше непостоянен. За негов ужас, Джеримас спря погледа си на Йоме.

— Аз мога да отида — бързо се отзова тя.

Джеримас кимна, сякаш това щеше да е най-доброто.

Но Габорн се вкочани. Усещаше опасността около нея.

— Не, не смея. Искам да останеш край мен. Ще изпратим някой друг, може би братовчед ми.

— Би трябвало да свърши работа — каза Джеримас. — Ще го обмисля.

Въпреки всичките си дарове Габорн се чувстваше изчерпан емоционално и интелектуално. Умората му стигаше далече отвъд физическата болка. Умът му се терзаеше вече от часове, от дни. Той притвори очи.

— Ще ви оставя хора за всичко това. Търсете мир и се подготвяйте за най-лошото. Но не изпращайте убийци, не предприемайте прибързани удари. Нашата битка… — Не можеше да не си спомни предупрежденията на Бинесман. Неговата битка не беше с хора или с хали, а с невидими сили. Какво означаваше това? Как можеше да надвие Силите? Как можеше да срази Огъня или Въздуха?

— Нашите битки не са с хора или с хали — каза Габорн. — Боя се, че битката не може да бъде спечелена с меч или с щит.

При тези думи Бинесман вдигна глава от тезгяха, където пишеше върху своя вайлд.

— Добре се учиш. Тази битка можеш да я спечелиш толкова, колкото да се надяваш, че ще изгасиш слънцето или ще изсмучеш въздуха от небето.