Родена магьосница

— Ще го направя, милорд — обеща Селинор. — Мога ли да тръгна веднага?

Габорн изобщо не беше Избирал Селинор и поради това нямаше как да разбере дали е в опасност. Но здравият разум продиктува отговора.

— Пътищата тази нощ са мокри. Мисля, че ще е по-добре да изчакаш до заранта.

Габорн се обърна към Ерин Конал и я попита:

— А ти ще тръгнеш ли с него? Ако усетя, че си застрашена, ще се опитам да те предупредя. Но гледайте да не вдигате ръка срещу никого, освен ако не се наложи да спасите живота си.

— Както желаете, милорд — отвърна Ерин.

Предната врата се отвори и студеният вятър нахлу в стаята. На прага стояха няколко души. Габорн видя от мястото си само смътни сенки. Отначало ги помисли за лордове, тръгнали от Хиърдън, или за вестоносци от Скалбейрн.

— Ваше величество — обяви дрезгав мъжки глас. — Кралските Умове. Дойдохме, за да ви донесем Словото на мъртвия.

За миг никой не проговори. Единственият звук беше дъждовният ромон в двора.

Ерин Конал промълви:

— Милорд, разбирам, че ни чака дълъг път, и смятам, че ще е добре да се погрижа за коня си. — Изхвърча от гостилницата, Селинор излезе по петите й. Дни побърза да ги последва, сякаш изведнъж се сети, че си има някаква много важна работа навън.

Йоме погледна Габорн и го попита с очи дали трябва да си излезе. Поднасянето на Словото на мъртвия беше нещо много лично. Предсмъртните мисли на човек можеха да са колкото затрогващи, толкова и смущаващи. „Остани“, каза й с поглед Габорн. Лицето й се изчерви. Искаше да остане с него.

Бинесман продължаваше работата си над зелената жена. Вдигна глава и попита:

— Ще ме оставите ли още малко? Рисувам руни на закрила с дива петуния и трябва да свърша преди да изсъхне сокът.

Габорн знаеше, че това ще отнеме време. Със своите пет дара на метаболизъм той можеше да се разхожда със скоростта, с която един обикновен човек може да тича; а когато другите заговореха, думите сякаш излизаха от устата им провлечено.

Но довършването на вайлда беше важно. Зелената жена трябваше да стане воин на Земята, но не можеше да се сражава преди Бинесман да я отвърже, да й даде свободна воля. А той не можеше да го направи преди да я обвърже със защитни сили и да я научи как да се сражава сама.

— Остани тук и си работи — тихо каза Габорн. — Твоят вайлд ни е нужен. Всеки миг е от значение.

Йоме и Габорн станаха, стиснали ръце.

Умовете влязоха един по един. Повечето бяха престарели мъже. Най-младият едва ли беше на повече от четиридесет години. Косите им бяха подстригани късо и всички бяха облечени в прости кафяви халати, обичайни за Учителите край камината в Къщата на Разбирането.

— Габорн! — извика за поздрав най-старият, с посребрялата брада. Гласът на стареца бе изпълнен с цялата обич на баща му. Сигурно през целия живот на Габорн този старец беше лежал в Синята кула — видиотен и безсилен, посветил ума си на крал Ордън.

Габорн посегна и го стисна за китката, но след миг премисли и прегърна стареца.

— Здравей, приятелю. Ти си…