Родена магьосница

— Ще останеш с нас, за да ни съветваш, нали? — попита Джеримас. Трудно беше човек да не долови надеждата, светнала в очите му.

— Ще направя каквото мога — каза Габорн. — Но нищо не обещавам. Призори ще отида в Карис да предложа малко утеха на пострадалите. Но смятам утре да прекарам известно време със Скалбейрн, в бой с халите. Трябва да ги накажем за щурма им срещу Карис. Трябва да ги накараме да се боят от нас.

При тези думи няколко сиви бради закимаха умислено в знак на одобрение.

— След това… не знам. Чувствам, че Земята желае да се сражавам другаде.

— Бихме могли да дойдем с теб — предложи Джеримас, — да сме до теб и да ти предлагаме съвет.

— Може би. — Габорн стигна до същината на проблема, до въпроса, който най-много го безпокоеше. — Кажете ми, някой от вас чувал ли е за „Мястото на костите“?

Умовете го изгледаха тъпо. Някои поклатиха глави.

— Аз… — продължи Габорн. — Това може да не е местно име. Може да е описание. Земята ме призова там на битка. Подозирам, че то може да се намира… под земята. Може да описва някакъв рудник или гробище, или древен град на мътните.

Сивобрадите отново тръснаха глави. Габорн се беше чудил над това с часове. Бинесман не бе могъл да му помогне. Земният страж беше живял столетия, знаеше много древни сказания за далечни места, в това число и за руините на мътните, като Молтар и Винхумин, далече под земната твърд. Но не можеше да му каже къде е това Място на костите.

— Може да е някое древно бойно поле — предположи Джеримас. — Пещерите край Уорън със сигурност могат да се нарекат „Място на кости“. Фалион е пожертвал четиристотин храбри мъже, за да надвие тот.

— Мислих за това — отвърна Габорн. — Мислех да отплавам към тези руини. Но не изпитах спокойствие. Не там ме зове Земята.

— Имай търпение — посъветва го Бинесман. — Земята ще ти разкрие волята си, като му дойде времето.

Габорн тръсна глава да я прочисти. Мислите му не преставаха да кръжат все около този въпрос.

— Милорд — попита Джеримас, — Джюрийм каза, че сте изгубили част от силите си, но нали все още можете да чувствате опасността? Притеснявате се от халите, за Инкара, както и от Андърс и Лоуикър, но какво ще кажете за Радж Атън? Та той срина Синята кула само с помощта на Гласа си. Не представлява ли заплаха? От снощи нямаме никакви сведения за местонахождението му.

— Усещам го. Бяга към Индопал по планински пътеки, по които човек на кон не би посмял да тръгне. Засега от него не се притеснявам. Ако отново дойде в Роуфхейвън, ще усетя присъствието му.

— Но не знаете как се справят в битка нашите хора? — попита друг.

— Много Избрани воини паднаха през последните няколко часа — призна Габорн. — Усетих опасността, която ги застраши, но не можах да ги предупредя.

— Но донесенията от Скалбейрн са удивителни — каза Джеримас. — Неговите мъже избиват хиляди хали. Малкото жертви все пак са приемливи.