Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Откъде се ражда стремежът към хармония и какво поражда стремежа към дисхармония? Естествена е склонността на всяка душа да търси хармония, а склонността към дисхармония е неестествено състояние на ума или нещата. Във физическо измерение всичко, което е неестествено, лишава душата от красота. Човешката психика е такава, че реагира както на хармонията, така и на дисхармонията. Самото му същество е устроено така — на ментално и физическо ниво човек реагира на всичко, което идва към него, било то хармония или не.
Наставлението на Христос: „Не се противи на злото“ е съвет да не се отвръща на дисхармонията по същия начин. Добротата и симпатията, любовта и вдъхновението трябва да намерят отклик, но оскърблението и всички действия, продиктувани от злоба и ненавист, също срещат отзвук у човека, а това създава още по-голяма дисхармония в света. Като даваме път на дисхармонията, ние й позволяваме да расте и да се увеличава. Откъде са се взели големите разногласия, междуособици и раздори, които днес преобладават в света? От пренебрегването на факта, че дисхармонията създава още по-голяма дисхармония. Ако човек бива оскърбен, в него възниква естествена потребност да отговори с още по-голямо оскърбление. В резултат, той получава кратковременно удовлетворение, че е отвърнал на обидата. Но енергията, която е изразходвал неговият опонент, му е повлияла, и двамата са създали голяма дисхармония.
„Не се противопоставяй на злото“ не означава да оставиш злото у себе си. Това означава да не връщаш дисхармонията, достигнала до теб, подобно на човек, който играе тенис и отбива топката със своята ракета. Но от друга страна, липсата на съпротивление не означава, че трябва да ловиш топката за тенис с голи ръце.
Стремежът към хармония прилича на скалата в морето. При вятър и буря тя стои твърдо. Вълните яростно се хвърлят върху нея, но скалата издържа техния натиск, позволявайки им да се удрят в нея. Като се борим с дисхармонията, ние я увеличаваме. Ако се откажем от борбата с нея, ние спираме да наливаме масло в огъня, който в противен случай ще се усили и ще причини безброй разрушения. Без съмнение, колкото по-мъдри ставаме, с толкова по-големи трудности ще се сблъскваме в живота, защото всяка дисхармония ще насочи силата си към нас, защото не й се съпротивляваме. Ето защо сме длъжни да помним, че всички трудности ни помагат да разрушим дисхармонията, която в противен случай ще се увеличи безкрайно. Това положение има своите преимущества. Всеки път, когато издържаме на напора на дисхармонията, ние увеличаваме своите сили. Ставаме по-силни, дори външно постъпката ни да изглежда като поражение. Но онзи, който осъзнае колко е нараснала силата му, никога вече няма да се чувства победен. И ще дойде ден, когато човекът, който е породил дисхармонията, ще разбере, че всъщност той е победеният.
Суфият избягва всякакви нехармонични действия; той е търпелив и контролира ритъма на речта си и никога няма да каже нещо преждевременно или да започне да отговаря, без да изслуша въпроса докрай. Той възприема като дисонанс думата несъгласие, изречена по време на спор и се стреми да превърне самия спор в хармоничен акорд. Стремежът да се противоречи често прераства в страст и човек започва да противоречи дори на собствените си идеи, ако ги чуе изречени от друг. За да запази хармонията, суфият лесно и плавно модулира своята реч от едно ниво на друго; казано с други думи, като гледа на проблема от позицията на другия човек, той възприема неговата гледна точка, вместо да настоява на своето. Такава реч създава добра основа за всеки разговор с помощта на встъпление, което подготвя слуха на събеседника така, че говорещият да получи съвършен отзвук. Суфият внимателно наблюдава всяко свое движение и изражение, както и проявите на другите хора и се опитва да създаде съзвучен хармоничен акорд между себе си и останалите.
Хармонията в живота се постига по същите пътища, както хармонията в музиката, макар че трябва още по-продължително и сериозно изучаване, отколкото развиването на музикален слух и глас. За слуха на суфия всяка произнесена дума звучи като нота — правдива, ако словото е хармонично, и фалшива, ако словото е нехармонично. Той прави гамата на своята реч ту мажорна, ту миньорна или хроматична, съобразявайки се със ситуацията. Неговото слово било то диез, бемол или чисти тонове, се излива в акорд по законите на хармонията.