Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Според източния светоглед душата на духовния човек е стара душа — дори в юношеството си духовно надареният човек проявява своята вродена зрелост — но в същото време духовността е вечно млада. Духовният човек е способен да се радва на всичко, да разбира всичко, да се наслаждава на всички вещи в цялата им пълнота. Затова, ако някой каже, че духовният човек прилича на старец, това ще бъде вярно, но ако каже, че духовният човек е като юноша — също ще е истина.
Днес хората са загубили всякаква представа за истинско здраве. Съвременният стандарт за здраве е под прага на истинското здраве. Да бъдеш здрав не значи само да имаш мускули, да бъдеш истински здрав означава да умееш да се радваш и да цениш живота. Да бъдеш здрав, означава да бъдеш дълбоко мислещ човек. Този, който изпитва силни чувства, също е здрав. Няма нищо странно в болестта на материално ориентирания човек и в лошото самочувствие на духовния човек. Първият се разболява, защото губи своя ритъм, а вторият, защото не успява да се приспособи към чуждия за него ритъм на живот. Всеки човек, независимо с духовна или материална нагласа, принуден да живее в най-пренаселената част на света и по неволя да споделя преживяванията на всеки — близък или далечен — изпитва влиянието на всичко, което го обкръжава, било то положително или отрицателно. Не е възможно да затвори очите си, не е възможно да затвори сърцето си за впечатленията, които непрекъснато валят върху него. Най-доброто, което може да направи, е да се абстрахира от всичко, което му причинява безпокойство, дисхармония и безпорядък, да се примири с онова, през което му се налага да премине и да има смелост да преодолее всичко, което му пречи по пътя към здравето и съвършенството.
Суфият предполага, че усъвършенстването на живота се корени в усъвършенстването на самия себе си не само в духовно отношение, а във всички аспекти на живота. Човек, който не е способен да задоволи своите житейски нужди, определено не познава истински свободния живот.
Както за всяка болест има лек, тъй и всяка беда се сменя с периоди на равновесие. Всяко усилие за възстановяване и за създаване на хармония, дори най-малкото, струва много. Но най-главното, към което трябва да се стремим и което се определя като религията на всички религии и философията на всички философии, е самопознанието. Не бихме могли да разберем живота, ако не разберем самите себе си. Единствено познаването на собствения „Аз“ ни дава познание за света. Какво е здравето? Здравето е порядък. А какво е порядъкът? Порядъкът е музика. Където има ритъм, подреждане, съгласуваност, там има хармония и привличане; затова здравият ум и здравото тяло зависят от запазването на тази хармония и задържането на това привличане, което съществува в ума и тялото. Животът в света, особено ако живеем сред тълпа, изпробва нашето търпение всеки час от деня. В такива условия е особено трудно да се запази хармонията и спокойствието, а те са основата на всяко щастие. Животът представлява борба с приятели и сражение с врагове, по всяко време той едновременно дава и взема и да спасим от разрушаване добротата и хармонията, които ни даряват със здраве и щастие, е много трудно. Хората изучават всички учения и науки, но умението да се живее е божествено изкуство, което човек наследява. Често погълнат от изучаването на другите науки, той го забравя, но това изкуство е известно на неговата душа. То е в съществото му, то е най-дълбокото знание, живеещо в сърцето му. Никакъв прогрес, в което и да е направление, не дава на човека удовлетворението, за което жадува неговата душа, с изключение на божественото изкуство — изкуството на битието, пътешествието на неговата душа. За да може да помогне на света да се промени, човек трябва да направи едно-единствено нещо — да изучава изкуството на живота и сам да се превърне в пример, преди да започне да служи на човечеството.
Хармония
Хармонията е единственото нещо, което създава красота. Красотата сама по себе си няма смисъл. Нещо, което изглежда красиво в дадено време и на определено място, може да се окаже грозно при други обстоятелства. Това се отнася и за мислите, думите и постъпките. Това, което наричаме прекрасно, е такова само в определено време и при определени условия. Тъй че единственият начин да се определи истинската красота е посредством хармонията. Хармонията в съчетанието на цветовете, хармонията на формите и линиите изгражда онова, което ние наричаме красота. Всяка дума, мисъл чувство или действие, което създава хармония, е производно на красотата.