Моби Дик
- Автор: Мелвилл Герман
- Год: 1968
- Язык: болгарский
- Год: ФТМ
- ISBN: 978-5-4467-1740-8
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Моби Дик». Краткое содержание книги:
— Ето!… Ето го пак!… Ей там се показа! Точно пред нас! Белия кит! Белия кит!
При тия думи моряците се втурнаха към реите, както при роене пчелите се втурват към клоните. Гологлав под палещото слънце, Ахав застана на бушприта…
— Кой е? — се провиква капитанът от писалището си, където бърза да приготви книжата за митницата. — Кой е?
О, този безобиден въпрос — как тежко пронизва Йона! В първия миг той почти се обръща да избяга, но пак се съвзема.
— Искам да замина с този кораб за Тарсис; кога ще отплавате, сър?
Улисаният капитан не е успял да погледне досега Йона, при все че оня е застанал вече пред него; но щом чува този глух глас, капитанът стрелва Йона с изпитателен поглед.
— Ще отплаваме при следващия отлив — отвръща най-после бавно той, като продължава да го оглежда внимателно.
— Чак тогава ли, сър?
— Всеки почтен пътник ще сметне, че е тъкмо навреме.
Ето, Йона, още една стрела! Но той отвлича бързо капитана от надушената диря.
— Ще замина с вас — казва. — Каква е таксата за пътя?… Искам да платя веднага.
Защото, моряци, изрично е писано, за да не се забравя: «Той плати веднага, още преди отплаването на кораба.» А като се вземе предвид и останалото съдържание, това обстоятелство е многозначещо.
Но този капитан, моряци, на който бе попаднал Йона, е от ония, които разкриват прозорливо престъпността у всекиго, обаче поради алчност издават само безпаричния. На този свят, моряци, грехът, който може да плати, пътува свободно и без паспорт; а добродетелта, щом е бедна, бива спирана на всяка граница. Така че капитанът се приготвя да провери колко е дълбока кесията на Йона, преди да го осъди явно. Поисква му тройно по-висока цена; тя се приема. Тогава капитанът разбира, че Йона е беглец; но в същото време решава да подпомогне едно бягство, което постила пътя си със злато. И все пак, докато Йона вади честно кесията си, благоразумни подозрения продължават да измъчват капитана. Той проверява звъна на всяка монета от страх да не е фалшива. «Не е фалшификатор във всеки случай», измърморва той; и записва Йона в списъка на пътниците.
— Посочете ми каютата, сър — казва Йона. — Уморен съм от път; трябва да поспя.
— Личи си — казва капитанът. — Ето ти каютата.
Йона влиза и иска да заключи, но вратата няма ключ.
Като чува как Йона търси ключа, капитанът се смее тихичко и си мърмори, че затворническите килии никога не се заключват отвътре. Йона се хвърля на леглото, както е, облечен и прашен, а таванът на малката каюта почти опира до челото му. Въздухът е застоял и Йона почва да се задушава. В тази тясна дупка под водната линия на кораба Йона изпитва предвестническото предчувствие за задушаващия час, когато китът ще го напъха в най-тясното кътче на своята утроба.
Завинтена на стената лампа мъждее слабо в каютата на Йона; а тъй като корабът се наклонява към кея от тежестта на последните прехвърляни бали, лампата и пламъкът й се наклоняват сякаш непрестанно към каютата от това леко движение; макар че е сама безукорно изправена, тя изтъква още по-ярко несигурните, измамни плоскости, сред които виси. Тази лампа смущава и плаши Йона; докато лежи на койката, измъчените му очи блуждаят из стаята и този досега сполучил беглец не намира убежище за неспокойния си поглед. А контрастът между лампата и околната среда все повече и повече го плаши. Подът, таванът и стените са съвсем наклонени. «Така виси над мене и моята съвест! — стене той. — Право нагоре пламти тя; но всички кътчета в душата ми са разкривени!»
Като човек, който бърза към леглото си след пиянски гуляй, все още залитащ, макар че съвестта вече го гризе, както железните стремена пробождат още по-силно при всяко подкачане породистия римски жребец; като човек, който в това жалко състояние се върти непрестанно в шеметна тревога и моли Бога за унищожение, докато мине тоя пристъп; и накрай, сред вихъра на изпитваната мъка изпада в дълбоко вцепенение; като човек, обезкървен до смърт — защото съвестта му е рана, която нищо не може да затвори; така след мъчителни въртения на леглото чудовищно тежката мъка на Йона го потапя в дълбок сън.
А отливът вече е настъпил; корабът прибира вече въжетата си, напуска без пожелания за добър път безлюдния кей и се плъзва наклонен на една страна към своя път за Тарсис. Този кораб, приятели, е бил първият известен ни контрабандист: контрабандата е Йона. Но морето се бунтува; не иска да носи позорния товар. Разразява се страхотна буря, корабът сякаш ще се разцепи. Боцманът свиква екипажа, за да изхвърлят част от товара; сандъци, бали и делви започват да хвърчат през борда; вятърът вие, хората крещят и по дъските над главата на Йона тропат моряшки ботуши, но той е все още потънал в своя отвратителен сън въпреки неистовата врява. Не вижда той черното небе и разяреното море, не усеща скърцането на дъските, не чува или не иска да знае далечния бяг на огромния кит, който вече цепи с отворена паст морето зад него. Да, моряци, Йона е слязъл, както казах, в своята каюта и спи дълбоко. Но изплашеният собственик идва при него и крещи в нечуващото ухо: