Моби Дик

Но при все че ни гледа намръщено, светът все пак ни засвидетелства неволно най-голяма почит; да, дори едно прещедро боготворене! Защото почти всички свещички, лампи и свещи, които горят по земното кълбо, горят като пред гробници за наша прослава!

Но да погледнем от друга страна този въпрос; да го преценим от всички гледища; да видим какво ние, китоловците, сме и какво сме били.

Защо холандците в седемнадесети век по времето на Де Вит са имали адмирали за китоловните си флотилии? Защо Луи XVI Французки е екипирал на собствени разноски китоловни кораби, заминаващи от Дюнкерк, и е поканил там любезно няколко десетки семейства от нашия остров Нантъкит? Защо Англия от 1750 до 1788 година е платила на китоловците си над един милион лири премии? И най-после как се е случило ние, американските китоловци, да надминем по брой всички останали китоловци в света, взети вкупом; да имаме китоловна флота, наброяваща над седемстотин кораба, където работят осемнадесет хиляди души и за която се разходват четири милиона долара годишно; при пускането им във водата корабите са стрували двадесет милиона долара и всяка година са внасяли в пристанищата ни добив за седем милиона долара. Как може да стане всичко това, ако китоловството не е нищо могъщо?

Но дотук не сме видели и половината, да погледнем по-нататък.

Убеден съм, че никой философ космополит не би могъл да ни посочи ни едно мирно влияние, което да се е проявило през последните шестдесет години по-мощно из целия свят от благородното и могъщо занимание — китоловството. По един или друг начин то е дало зачатък на събития толкова забележителни сами по себе си и с такива важни последици, че може да се оприличи на оная египетска майка, която раждала бременни дъщери. Безнадеждна и безкрайна задача би било да се опишат всички тия неща. Да се задоволим с една шепа от тях. От години насам китоловният кораб е първият труженик в изучаването на най-далечните и малко познати области на земното кълбо. Той изследва морета и архипелази, неотбелязани на никоя карта, непосетени от никой Кук или Ванкувър. Ако американски и европейски кораби плават спокойно в доскоро дивашки пристанища, нека те дадат салюти в чест и слава на китоловния кораб, който първи им посочи пътя и беше първи посредник между тях и диваците. Чествайте, както си искате, героите на изследователски експедиции, вашите куковци и крузенщерновци; но твърдя, че от Нантъкит са отплавали десетки неизвестни капитани, еднакво или дори по-велики от вашия Кук и Крузенщерн. Защото те с безпомощни голи ръце, в гъмжащи от акули езически води, по брегове на нигде неотбелязани острови, където ги посрещат с копия, са се борили с непознати чудеса и ужаси, на които въпреки цялата си флота и мускети Кук не би се изложил доброволно. Всичко представено така блестящо в старите „Пътешествия из южните морета“ е само всекидневно битие на нашите героични нантъкитци. Често пъти те смятат недостойно за отбелязване в корабния дневник случки, на които Ванкувър посвещава три глави. Ах, този свят! Ох, този свят!