Моби Дик

Сгрешил чрез непокорството си, Йона още повече се подиграва с Бога, като се стреми да избяга от него. Той смята, че построен от хората кораб може да го отведе в страни, където царува не Господ, а земни главатари. Обикаля кейовете на Йопия и търси кораб, заминаващ за Тарсис. Тук се таи може би един несъзрян досега смисъл. Тарсис е бил по всяка вероятност днешният Кадикс. Такова е мнението на учените. А къде се намира Кадикс, моряци? Кадикс се намира в Испания; най-далечният край, където Йона би могъл да стигне по море в ония древни времена, когато Атлантическият океан е бил почти непознат. Защото Йопия, моряци, съвременната Яфа, е най-източният, сирийският средиземноморски бряг; а Тарсис, или Кадикс, е на две хиляди мили западно от нея, точно извън Гибралтарския проток. Не е ли явно, моряци, че Йона е искал да избяга от Бога чак на другия край на света? Окаяник! Презрян и достоен за презрение; той бяга с нахлупена шапка като жалък крадец, който бърза да преплава моретата. Толкова съмнителна и изобличаваща е външността му, че ако би имало полиция в ония дни, Йона би бил арестуван само по подозрение още щом стъпеше на някоя палуба. Колко ясно личи, че е беглец! Никакъв багаж, нито кутия за шапки, нито куфар или походна торба… нито приятели, дошли да го изпратят до кея. Най-сетне след дълго, упорито търсене той намира кораба за Тарсис, приемащ последните си товари; а когато стъпва на борда, за да отиде в кабината на капитана, моряците спират за миг да товарят стоката, за да огледат по-добре странника. Йона вижда това; но напразно се старае да изглежда спокоен и самоуверен; напразно прави опит да се усмихва тъжно. Здрав вътрешен усет подсказва на моряците, че този мъж не е невинен. Шеговито и все пак сериозно те си шепнат един другиму: «Тоя е обрал някоя вдовица, Джек»; или: «Виждаш ли го, Джо; сигурно е двуженец»; или: «Гледай, Хари, този трябва да е прелюбодеец, избягал от затвора на древния Гомор, или е някой от изчезналите содомски убийци.» Друг изтичва да прочете съобщението, заковано на подпорния стълб на кея, на който е завързан корабът, обещаващо петстотин жълтици за залавянето на един отцеубиец, чиято личност е описана подробно. Чете той и мести поглед от Йона към съобщението; а в това време готовите да го подкрепят другари наобикалят Йона, за да го заловят, ако потрябва. Изплашеният Йона се разтреперва и колкото по-дръзко изражение придава на лицето си, толкова по-страхлив изглежда. Той не иска да признае и пред себе си дори, че го подозират; а самото това обстоятелство е вече крайно подозрително. Все пак успява да не се издаде; и когато моряците разбират, че не е човекът, за когото се отнася съобщението, те му правят път и той слиза в каютата.