Моби Дик

Една огромна бяла маса се надигна лениво в далечината и като се издигаше все по-високо и по-високо, се отдели от лазура и най-после блесна пред носа на кораба като току-що свлякла се от планина снежна лавина. Поблестя за миг, после все така бавно се отпусна и потъна. Издигна се отново, заблестя все така безшумно. „Не прилича на кит, а дали не е Моби Дик?“ — помисли Дагу. Призракът потъна пак, но при новата му поява негърът изпищя така, че стресна всички задрямали моряци:
— Ето!… Ето го пак!… Ей там се показа! Точно пред нас! Белия кит! Белия кит!
При тия думи моряците се втурнаха към реите, както при роене пчелите се втурват към клоните. Гологлав под палещото слънце, Ахав застана на бушприта…