Моби Дик
- Автор: Мелвилл Герман
- Год: 1968
- Язык: болгарский
- Год: ФТМ
- ISBN: 978-5-4467-1740-8
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Моби Дик». Краткое содержание книги:
— Ето!… Ето го пак!… Ей там се показа! Точно пред нас! Белия кит! Белия кит!
При тия думи моряците се втурнаха към реите, както при роене пчелите се втурват към клоните. Гологлав под палещото слънце, Ахав застана на бушприта…
След вечеря, след ново приятелско бъбрене и още една лула се прибрахме заедно в стаята. Той ми подари балсамираната глава; после извади торбата за тютюн, порови из нея, извади тридесетина сребърни долара, нареди ги на масата, раздели ги механично на две равни части, бутна едната към мене и каза, че тия пари са мои. Готвех се да възразя, но той не ми даде време да го сторя, защото ги изсипа веднага в джобовете на панталоните ми. Оставих ги там. След това се залови за вечерната си молитва, като извади идола си и махна паравана от камината. Стори ми се, че би желал да се присъединя към обреда; и тъй като знаех вече какво ще последва, поразмислих как да постъпя, ако ме покани.
Аз бях добър християнин, роден и отрасъл в лоното на непогрешимата презвитерианска църква. Как бих могъл да се присъединя към този дивак идолопоклонник в богослуженето пред парче дърво? Но какво е богослужене? — помислих аз. Нима ти мислиш, Ишмиъле, че великодушният Бог на небето и земята — в това число и на езичниците — ще вземе да ревнува от някакво незначително късче дърво? Невъзможно! Какво е богослужене?… Богослуженето е да изпълняваш Божията воля. А каква е Божията воля?… Божията воля е да сториш за ближния си онова, което би желал и той да стори за тебе. Куийкуег е мой ближен. Какво бих желал този Куийкуег да направи за мене? Ами че да се присъедини към моя презвитериански начин на служене на Бога. Следователно и аз би трябвало да се присъединя към неговия, с други думи, да стана идолопоклонник. Затова подпалих стърготините; помогнах му да положи невинното идолче, на което поднесох заедно с Куийкуег препечен сухар, и се поклоних два-три пъти с ръка на челото; целунах го по носа; след това и двамата с Куийкуег се съблякохме и легнахме, в мир със собствената си съвест и с целия свят. А преди да заспим, си поприказвахме пак.
Не зная защо, но няма по-удобно място за доверителни приятелски разговори от леглото. Казват, че съпрузите си разкриват там душите; някои старчески двойки си приказват там за миналото, докато съмне. Така и ние с Куийкуег в сърдечния си меден месец лежахме като мила влюбена двойка.
Глава 11
Нощница
Лежахме си ние и ту разговаряхме, ту дремехме; от време на време Куийкуег прехвърляше нежно мургавите си татуирани крака върху моите и отново ги прибираше; чувствах се много приятно, свободно и удобно, но бъбренето най-после съвсем ни разсъни и на нас ни се прииска да станем, при все че беше все още далеко до разсъмване.
Да, дотолкова бяхме се разсънили, че лежането почна да ни дотяга и полека-лека седнахме, завити с юргана, облегнати на дъската откъм главата, със свити и долепени колене, навели към тях носове, като че капачките им бяха грейки. Чувствахме се много приятно и удобно, особено защото навън беше страшно студено; и не само навън, но и вън от леглото, тъй като в стаята нямаше огън. Казах „особено“, защото, за да почувствате, че ви е топло, поне част от тялото ви трябва да е изложена на студ; качеството на всяко нещо на този свят се разбира само чрез неговата противоположност. Нищо не съществува само по себе. Ако сте се чувствали, и то от дълго време, напълно удобно, не може да се каже, че ви е удобно и сега. Но ако носът или темето ви са студени като моите и на Куийкуег, тогава ще се чувствате наистина много приятно и ще ви е безспорно топло. Затова в спалните помещения не трябва никога да се пали огън, едно от скъпите неудобства на богаташите. Върхът на удоволствието е между вас и студения външен въздух да има само едно одеяло. Тогава сте като единствената топла искра в сърцето на полярен леден блок.
Бяхме поседели така със свити нозе известно време, когато изведнъж ми хрумна да отворя очи; трябва да кажа, че щом съм в постеля, все едно денем или нощем, заспал или буден, имам навика да стоя винаги със затворени очи, за да усещам по-добре насладата от лежането. Човек може да почувства напълно истински своето аз единствено при затворени очи; като че мракът е най-подходяща среда за нашата духовна същност, макар светлината да е по-желана за тленната ми обвивка. И така, когато отворих очи и напуснах приятната си самосътворена тъмнина, за да се озова в натрапения ми груб външен неосветен среднощен мрак, усетих неприятна промяна. И не се противопоставих на Куийкуег да запали лампата, щом сме будни; освен това му се искало и да запуши с томахавката си. Трябва да кажа, че макар миналата вечер да изпитвах такова силно отвращение към пушенето в леглото, знае се, че и най-коравите ни предразсъдъци омекват, щом ги превие любовта. Аз сам желаех сега Куийкуег да пуши край мене, дори и в леглото, щом това му доставяше такава спокойна наслада. Не изпитвах вече неуместна загриженост за застрахователната полица на стопанина. Изпитвах само дълбоко вътрешно удоволствие, че пуша и лежа с истински приятел. Наметнали рошавите си палта, ние си подавахме томахавката, докато над нас надвисна синкава димна завеса, осветена от пламъка на запалената лампа.