Моби Дик
- Автор: Мелвилл Герман
- Год: 1968
- Язык: болгарский
- Год: ФТМ
- ISBN: 978-5-4467-1740-8
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Моби Дик». Краткое содержание книги:
— Ето!… Ето го пак!… Ей там се показа! Точно пред нас! Белия кит! Белия кит!
При тия думи моряците се втурнаха към реите, както при роене пчелите се втурват към клоните. Гологлав под палещото слънце, Ахав застана на бушприта…
Но не мислете, че в този прочут град има само китоловци, людоеди и простаци. Ни най-малко. Ню Бедфърд си е странно място. Ако не бяхме ние, китоловците, тази ивица земя би била може би и до днес в същото ужасно положение, в което е Лабрадорското крайбрежие. И сега дори някои части от хинтерланда му са толкова голи, че всяват страх. Никъде в Ню Ингланд животът не е може би толкова скъп, колкото тук. Вярно е, че в този край има масло; но не като в Ханаан; има и пшеница и вино. По улиците не тече мляко; те не са покрити напролет с яйца. И все пак нигде другаде в Америка не ще намерите по-аристократически къщи, по-разкошни паркове и градини, отколкото в Ню Бедфърд. Откъде са дошли? Как са изникнали върху тази някога безлюдна като сгурия земя?
Погледнете железните ловни харпуни — емблема на онзи грамаден дом — и ще получите отговор на въпроса си. Да, всички прекрасни жилища и цветни градини са изникнали от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Всички до един са извлечени и докарани дотук от морското дъно. Може ли фокусникът хер Алегзандер да извърши подобен подвиг.
Казват, че в Ню Бедфърд бащите давали китове за зестра на дъщерите си, а на всяка племенница отделяли по няколко делфина. Ако искате да видите блестяща сватба, трябва да отидете в Ню Бедфърд; разправят, че във всяка къща имало резервоари с мас, която изгаряли щедро нощем във вид на спермацетови свещи.
Лятно време градът е много приятен; потънал в кленове, с дълги златнозелени булеварди. А през август прекрасни грамадни диви кестени, прилични на огромни свещници, извисяват пред минувачите островърхите конуси на своите цветове. Така всемогъщо е човешкото умение, което в много части на Ню Бедфърд е създало весели цветни площадки върху голите отломъчни скали, захвърлени тук в последния ден от сътворението на света.
А жените в Ню Бедфърд — те цъфтят като своите алени рози. Но розите цъфтят само лете, докато прекрасната розовина на техните бузи е постоянна като слънчевата светлина в седмото небе. Подобна цъфтяща красота можете да намерите само в Салем, където — както разправят — девойките ухаели така дивно, че влюбените в тях моряци усещали това ухание на много мили в морето, сякаш наближавали уханните Молукски острови, а не пуританските брегове.
Глава 7
Черквата
В същия този Ню Бедфърд има черква на китоловците и малцина са натъжените риболовци, заминаващи за Индийския и Тихия океан, които не посещават в неделя това място. Не пропуснах да го посетя, разбира се, и аз.
След като се прибрах от първата си утринна разходка, излязох отново, нарочно за тази цел. От доскоро ясното, слънчево, мразовито небе започна да пада суграшица и мъгла. Загърнат в рошавото си палто, тръгнах в нестихващата буря. В черквата намерих неколцина моряци и моряшки съпруги и вдовици. Тишината се нарушаваше от време на време само от воя на бурята. Мълчаливите богомолци седяха като че съзнателно настрана един от друг, сякаш всяка отделна мъка беше независима и непредаваема. Свещеникът още не бе дошъл; а безгласните островчета от мъже и жени не отделяха поглед от мраморните плочи с черни рамки, вградени в стената от всяка страна на амвона. Три от тях гласяха приблизително така — не твърдя, че ги предавам съвсем точно: