Черният еднорог

Тези думи го успокоиха като молитвен напев. Той вдигна очи към небето, после отново към Отвъдната земя, ширнала се насреща му, успокоен от неочакваното усещане за близост, което изпитваше. „Колко е странно, че се чувства по този начин“ — удивляваше се той. Завръщането му бе като преминаване от зимното мъртвило към пролетния живот. На времето не би си и помислил, че може да се чувства по този начин. Сега това му се струваше най-закономерното нещо на света.

Наближаваше обяд. Отправи се от покрайнините на долината към мястото, където беше оставил своя ескорт. Те го чакаха и приеха завръщането му без изненада. Капитанът му отдаде чест, доведе Правосъдника, заповяда на хората си да възседнат конете и всички потеглиха. От света на самолетите и лимузините в света на пешеходството и конете — Бен се усмихна на това, че преходът му се струваше толкова естествен.

Ала усмивката му бе за кратко. Мислите му отново се върнаха към сънищата, които Куестър, Уилоу и самият той бяха споделили с натрапчивата убеденост, че в тези сънища има нещо нередно. Собственият му сън се беше оказал откровена заблуда. Дали и сънищата на Куестър и Уилоу бяха такива? Собственият му сън имаше някакво отношение към Мийкс — сигурен беше в това. Дали пък сънищата на Куестър и Уилоу също не бяха свързани с Мийкс? Много бяха въпросите, които не можеха да получат отговор. Налагаше се веднага да се върне в Сребърния дворец и да открие приятелите си.

Стигна двореца преди здрач, вървейки все по-забързано през целия път. Скочи от коня, благодари набързо на ескорта си, повика езерната птица и бързо премина на острова. Сребристи кули и блестящи бели стени го озариха и топлината на неговия дом-майка дойде да го приласкае. Но той продължаваше да изпитва вътрешен хлад.

Абърнати го посрещна още щом влезе, бляскав в своята сребристопурпурна мантия, панталони и чорапи, бели излъскани ботуши и ръкавици, очила със сребърни рамки и служебна книга. Гласът му звучеше раздразнено.

— Забавихте се, Ваше Величество. Целият ден съм се опитвал да успокоя някои членове на съдебния съвет, които бяха дошли специално да се срещнат с вас. Възникнаха проблеми около визитата следващата седмица. Напоителната мрежа южно от Уеймарк е започнала да протича. Утре пристигат лордовете на Зеленоречието, а ние още не сме разгледали списъка от проблеми, който са ни изпратили. Половин дузина представители на други райони ви очакват…

— Аз също се радвам да те видя, Абърнати — прекъсна го Бен насред изречението. — Куестър и Уилоу върнаха ли се?

— О, не, Ваше Величество — Абърнати за миг сякаш загуби ума и дума. Той мълчаливо проследи Бен, който премина покрай него и се отправи към трапезарията. — Успешно ли беше пътуването Ви? — успя да попита накрая.

— Не особено. Сигурен ли си, че никой от тях не се е върнал?