Черният еднорог

Подир час се отказа. Тялото му бе плувнало в пот от усилието и ръцете му бяха изтръпнали от стискане на парапета. Излезе от кулата на Панорамата, разочарован и угрижен.

Опита се да прогони тревогата и разочарованието, като вземе гореща вана, но не успя съвсем. Образът на Мийкс го преследваше. Магьосникът го бе съблазнил да се върне с онзи сън за Майлс. Бен беше сигурен в това, както бе сигурен, че магьосникът е намислил план да си отмъсти заради своето изгнание. Само не беше сигурен какво общо имаха тук сънищата на приятелите му и каква опасност би могла да ги заплашва.

Нощта се спусна и Бен се оттегли в кабинета си. Беше решил да изпрати хора, които да потърсят и двамата на сутринта. Всичко останало можеше да почака, докато разреши загадката на сънищата. Все повече се убеждаваше, че става нещо ужасно нередно и той изпуска момента, в който може да го поправи.

Нощта се спускаше. Той бе погълнат да проверява натрупалите се през отсъствието му книжа, когато вратата на кабинета му внезапно се отвори и порив на вятъра разпиля купчините с документи, които внимателно бе подредил на работната маса пред себе си. Мършавият силует на Куестър Тюс изникна от мрака на светло.

— Открих ги, Ваше Величество! — възкликна Куестър и размаха ръка, държейки с другата един вързоп, притиснат до гърдите му. Той прекоси стаята до бюрото на Бен и шумно остави вързопа отгоре му. — Ето!

Бен се ококори. Доста опърпан, Буниън се промъкна през вратата зад него с кални и изпокъсани дрехи. Появи се също и Абърнати с усукана нощна риза и килната шапчица. Той намести очилата си и примигна.

— Всичко беше както в съня — възкликна Куестър задъхано, като трескаво се опитваше да разопакова вързопа. — Е, не съвсем. Едно малко дяволче се оказа скрито сред камъните. Изненадата бе твърде неприятна, но Буниън успешно се справи. Хвана го за гърлото и го задуши. Всичко останало обаче беше точно като в съня. Открихме проходите в Мърук и стигнахме до онази врата. Вратата се отвори и пред нас се откри стая, покрита с каменни плочи. На една от плочите имаше специални знаци. Когато я докоснах, тя се отмести, протегнах ръка и…

— Куестър, значи ти си намерил изчезналите книги? — прекъсна го Бен, без да може да повярва.

Магьосникът се спря, на свой ред го изгледа и свъси вежди.

— Разбира се, че съм открил книгите, Ваше Величество. За какво мислите, че ви говоря? — той го погледна засегнат. — Както и да е, да продължа. Тъкмо се канех да ги взема — виждах ги в мрака — когато Буниън ме издърпа назад. Беше забелязал дяволчето. Двамата ужасно се сбиха… А, ето ги!

Вързопът бе отворен. В него се намираха две големи и стари книги. Всяка от тях бе облечена в кожена подвързия, с гравирани руни и рисунки. Златото, с което някога са били обрамчени, беше леко поизтрито и запазено само частично. Ъгълчетата и обшивките на книгите бяха обковани с потъмнял месинг и кориците бяха заключени с големи катинари.