Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
— Тук съм за кратко, приятелю. Нямам възможност да остана.
Майлс изглеждаше разколебан, след което се насили да се усмихне.
— Ей, какво искаш да кажеш? Сигурно има някаква причина да се върнеш, нали? Е, каква е тя? Пропуснал си някои спортни състезания, маратона, изборите и всички прояви през активния сезон в Чикаго. Да не си дошъл за някоя от тях?
Бен не можа да сдържи усмивката си.
— Това е добра идея, но не съм се върнал заради това. Върнах се, защото се тревожех за теб.
Майлс зяпна насреща му.
— Какво?
— Тревожех се за теб. Какво толкова има да се учудваш? Просто исках да съм сигурен, че си добре.
Майлс отпи голяма глътка от уискито и бавно се отпусна в мекия стол на бюрото си.
— Че защо да бъда зле?
Бен сви рамене.
— Не зная — канеше се да продължи, но се спря. — Е, по дяволите, ти и без това вече си мислиш, че съм загубил разума си, тъй че някоя и друга подробност повече не е от значение. Яви ми се един сън. Сънувах, че си наистина в беда и имаш нужда от мен. Не знаех каква е бедата, а само че е по моя вина. И така, върнах се, за да разбера, дали сънят ми е верен.
Майлс се вгледа в него като психиатър в особен случай, после пресуши уискито в чашата си и отново се приведе напред.
— Ти си полудял, Док, известно ли ти е това?
— Известно ми е.
— Всъщност си фантазираш разни неща.
— Така ли мислиш?
— Да. Сигурно се чувстваш виновен, загдето ме остави в най-натовареното време преди Коледа и аз трябваше сам да решавам купища случаи! Е, имам с какво да те зарадвам! Справих се с всичките и работата в кантората не пострада ни най-малко! — той замълча, след което се усмихна. — Наистина ни най-малко. Гордееш ли се с мен, Док?
— Да, Майлс, разбира се — Бен се навъси. — Значи в кантората няма никакви проблеми? С теб всичко е наред и от мен няма специална нужда?
Майл се надигна, взе бутилката „Гленливет“ и наля в чашите по още един пръст, като широко се усмихваше.
— Неприятно ми е да ти го кажа, Док, но всичко върви от добре по-добре.
Тъкмо в този момент Бен Холидей започна да подушва нещо гнило.
След петнайсет минути се намери на улицата. Беше останал при Майлс точно колкото да не създаде впечатление, че нещо сериозно не е наред. Беше останал, макар че един глас в него се надигаше и му подсказваше, че трябва да бяга, за да спаси живота си.
Такситата в събота сутрин бяха много редки, тъй че той хвана автобус за кантората на Ед Самюелсън, с когото имаше среща на обяд. Седна сам на предпоследното място, като стискаше брезентовата торба, както дете спасителен пояс, и се опитваше да се освободи от чувството, че е наблюдаван отвсякъде. Седеше свит в костюма и официалния си панталон и се надяваше да се освободи от вледеняването, което бе обхванало тялото му.
„Размисли като юрист, каза си той. Разсъди подробно за всичко!“
Сънят го беше подвел. Майлс Бенет не беше в беда и нямаше нужда от неговото съдействие. Възможно е сънят да беше само проява на чувството му за вина, че бе оставил приятеля си пренатоварен. Възможно бе сънищата на Куестър и Уилоу да бяха съвпаднали с неговия съвсем случайно. Но той смяташе, че не е така. Нещо бе предизвикало тези сънища — нещо или някой.
Мийкс.
Но какво ли целеше неговият враг?
Той слезе от автобуса на „Медисън“ и мина покрай няколко сгради, за да стигне кантората на Ед Самюелсън. Продължаваше да се чувства преследван.
Срещна се със своя счетоводител и подписа няколко пълномощни, които да му дадат възможност да продължи да се занимава с неговите финансови дела в продължение на няколко години. Не очаквал да отсъства толкова, но човек никога не знае. Ръкува се на сбогуване с Ед и излезе от кантората в 12 и 35.
Този път почака да хване такси. Поиска от шофьора да го закара право на летището и хвана полетът в 13 и 30 на „Делта“ за Вашингтон. Озова се в столицата в 5 следобед и само след час взе самолет за Уейнсбъроу. През цялото време дебнеше, дали няма да срещне Мийкс. Някакъв човек в дрехи със защитен цвят втренчено бе вперил очи в него по време на полета от Чикаго. Една старица, която продаваше цветя, го спря на летището. Един моряк с брезентов чувал го блъсна, когато се обърна от гишето за билети. Но от Мийкс нямаше и следа.
На два пъти погледна камъка с руните по време на полета от Вашингтон за Уейнсбъроу. Първият път под въздействие на някаква интуиция, а после неохотно още веднъж. И двата пъти той светеше кървавочервен и пареше при докосване.
Тази нощ не продължи пътя си. Копнееше отчаяно да побърза и едва успя да се сдържи, но разумът надделя. Или може би страхът. Не му се искаше да попадне в Синята планина по мръкнало, защото лесно можеше да се изгуби или да пострада. А и нищо чудно Мийкс да го чакаше пред прохода на времето.