Подвижни образи

Гърлото се наклони съзаклятнически към него.

— Ще си кажат: „Защо не се сетихме по-рано?“

Облегна се на стола, а Среброриб се вторачи в него зашеметен.

— Може ли пак да ми го разтълкувате?

— Ще поискат да направим същото и за тях! — натърти Диблър.

— Знам — кимна Виктор. — Ще искат да показваме картончета като „При Харга не е най-доброто, защото ние го поднасяме“.

— Нещо подобно, да — наежено потвърди Гърлото. — Може и да е с други думи, но ще е нещо подобно.

— Но… Но… — Среброриб се мъчеше да навакса смисъла на разговора. — На Харга няма да му хареса, нали? Ако ни плати, за да кажем, че неговата гостилница е най-добрата, а после вземем пари от други хора, за да кажем, че при тях е най-добрата кухня, той непременно ще…

— … ще ни плати повече — довърши вместо него Диблър, — за да покажем първото картонче отново, но с по-големи букви.

Другите двама пак го загледаха втренчено.

— Наистина ли се надявате да извъртите този номер? — усъмни се Среброриб.

— Да — безизразно потвърди Гърлото. — Не сте ли чували уличните продавачи сутрин? Никога не викат: „Почти пресни портокали, малко омекнали, на разумна цена.“ Вместо това крещят: „Ей тия портокали са точно като за тебе, ще си оближеш пръстите!“ На това му казвам нюх за бизнес. — Пак се подпря на бюрото. — А както виждам, той доста ви липсва.

— Така изглежда — отпаднало смотолеви Среброриб.

— С парите — довърши го Гърлото с глас, който пъхаше лост в пролуките на действителността — ще можете да се усъвършенствате във вашето изкуство.

Жертвата се пооживи.

— Вярно. Например ще намерим начин да добавим звук към…

Диблър не го слушаше. Посочи няколко малки табла, подпрени на стената.

— Това какво е?

— А, моя идея — похвали се Среброриб. — Решихме, че е проява на… ъ-ъ, добър делови подход — вкусваше думите като рядък нов сладкиш, — ако съобщаваме на хората какви са следващите ни филми.

Гърлото вдигна едно табло, изпъна ръката си и го прочете придирчиво.