Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Не е. — Лицето на Балу вече не беше посърнало и той дори се усмихна няколко пъти. — Колко жалко, че не знаехте как да се изразите. Радвам се, че не се каните да отворите черепа ми. Благодарен съм ви и за това. Какъв е вашият проблем?
Отговорът се позабави, защото Фриц влезе с подноса. Първо сервира бирата на Улф, без да отваря бутилката, тъй като това е правило, а Улф извади отварачката си от чекмеджето — златната отварачка, подарена му от Марко Вукчич, която не отваря много добре. Докато Фриц ми сервира млякото и излезе, Балу обърна почти половината чаша, но бутилката джин и леда бяха на масичката до него.
Улф облиза пяната от устните си и огледа Балу.
— Е, направих всичка по силите си. Самата молба ще е много по-лесна. Според мистър Гудуин, вие сте директор на „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“?
— В управителния съвет съм — кимна той. — Аз съм член на няколко управителни съвета — осем, струва ми се.
— Така ли! Не разбирам много от управителни съвети, но допускам, че директорът е в добри отношения с хората, които вършат работата. А сега проблемът. Преди двайсет и две години, на деветнайсети юни четирийсет и пета, някой е извадил чек за хиляда долара, платим на предявителя, от „Сиборд Банк“. Да го наречем X. Следващия месец, юли, той е извадил друг чек, на същата сума и така следващия и последващия. Това е продължило месец след месец, година след година — двеста шейсет и четири чека за двайсет и две години. Последният е от май тази година — оттогава не е имало повече и няма да има. Нужно ми е да знам кой е X. Трябва да го питам нещо. Това е моят проблем.
Балу отпи глътка джин.
— Каква е останалата част от историята? — Няма останала част. Това е всичко.
— Боже мой! Цялото това представление — да ме докарате тук, всичките ви приказки!
— Не знаех, че ще бъде просто.
— Е, така е. Би било още по-просто, ако чековете са издадени на някакво име, вместо на предявителя, но пак е лесно, тъй като става въпрос за една и съща сума всеки месец в продължение на двайсет и две години. Нужно е само някой чиновник малко да се порови. Гудуин можеше да ме попита по телефона. Ще му се обадя утре, аз или някой от „Сиборд“. — Той отпи глътка. — Здравата ме уплашихте — специално за това не съм преизпълнен с чувство за благодарност, но след като съм дошъл, защо да не ви кажа, че изобщо не съм забравил това, което направихте за мен — тогава се нуждаех от помощ много повече, отколкото вие сега. — Той допи чашата и я сложи на масата. — Как върви детективският бизнес? — Обърна се към мен. — Изненадан съм от вас, Гудуин. Той може и да не знае колко е лесно, тъй като не обикаля като вас насам-натам, но вие би трябвало да сте наясно. Ще наредя на някой да ви позвъни утре.
Той стана, предложи ръка на Улф, а после дойде да се ръкува и с мен. Изпратих го до вратата, върнах се в офиса и съобщих на Улф:
— Не е същата, с която беше миналата година. Нова е. Не е вярно, че ролс-ройсът е кола за цял живот.
Може би сте съгласни с Балу, че цялото това представление, начинът, по който го накарахме да дойде и дългата цветиста реч на Улф, която лично аз не бих нарекъл бръщолевене, бяха излишни, но грешите. Той не знаеше, че X почти със сигурност е баща, а може би и убиец, който не желае да бъде намерен — вие обаче знаете това. Може би изпитвате също така облекчение, че Балу повече няма да се появява, с изключение на един кратък телефонен разговор, който ще е съвсем рутинен, но ако е така, очаква ви неприятна изненада. Аз също се изненадах в шест и петнайсет другата вечер, вторник, когато се позвъни, излязох в антрето и видях Балу на площадката.
Вече се бях досетил, след като не ми се обади, че не се е оказало така лесно. Прекарах цял ден вкъщи да чакам телефона, като се изключи едно бързо притичване до пощенската кутия на ъгъла. В четири часа, след като говорих с Реймънд Торн и разбрах, че снимките са готови, казах на Улф, че прехвърлям телефона да звъни в оранжерията и излязох да се поразходя. Навън беше още по-горещо, отколкото предишния ден и с радост се върнах при климатичната инсталация вкъщи. Снимките бяха добри, не отстъпваха на оригиналните. В шест и петнайсет, когато се позвъни и отидох да отворя, Улф точно ги разглеждаше на бюрото си. Казах му, че е Балу, той изръмжа, а когато го въведох, снимките бяха изчезнали.
Балу не предложи да се ръкува. Настани се на червеното кожено кресло с явното намерение да прекара известно време там. Лицето му не беше посърнало. Изгледа Улф и каза: