Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Зная това — отвърна Носферату. — Но би ли могъл да ме върнеш в криптата, където бях затворен? Сега е празна. Боговете няма да очакват, че ще се появя там.
— Но защо? — попита го намръщено Хаджилил.
— Щом трябва да чакам толкова дълго, искам да направя същото, което те сториха с нея. Ще ми е нужен черният саркофаг, за да прекарам известна част от времето в дълбок сън.
— Аз също — обади се Вампир. — Трябва да печелим време. Кълна се, че ще отмъстя за сестра си.
Хаджилил обмисли молбата им и кимна.
— Тази нощ. Но сега трябва да се скриете. Ще ви търсят навсякъде.
Носферату погледна към Черния сфинкс.
— Ще дойде ден, когато те вече няма да царстват. — Той се тупна по гърдите. — И тогава аз ще се върна за моята любима.
Вампир също гледаше към мястото, където бе издъхнала сестра му.
— Това е Третата епоха. Епохата на човека. — Той постави длан на гърдите си. — Някой ден ще настъпи нашата епоха. Четвъртата. Епохата на неживите.
2.
Червено море, 8000 г.пр.Хр.
Корабът бе изоставен на милостта на ветровете и Носферату не можеше да сдържи усмивката си, докато наблюдаваше как моряците се молят всяка сутрин на египетските богове, за да им помогнат да завършат безпрепятствено пътуването. Не вярваше, че аирлианските богове ще им помогнат, дори да имаха тази сила. Изглежда обаче молитвите бяха свършили работа, защото вятърът постепенно утихна и се обърна на юг. След два дни напуснаха Червено море и заплаваха из Аденския залив. След още три заобиколиха Сомалийския рог и навлязоха в Индийския океан, но продължаваха да следват африканския бряг.
Носферату прекарваше дните в черния саркофаг, който Хаджилил му бе помогнал да открадне от Пътищата на Росту. Бяха го положили в средата на кораба, а моряците сковаха навес и го покриха със слама. Носферату разгледа внимателно конусовидната корона, но засега реши да не я използва. Не знаеше как се задейства, но точно до нея имаше един сияещ пулт с хексагони. Надписите вътре бяха на старорунически — езика на боговете. Когато вечерта след жертвоприношението тримата слязоха в подземието, откриха пустите крипти. Само саркофазите бяха там — оказаха се изненадващо леки за размерите си. Хаджилил им бе дал сиви наметала, които според него щяха да ги прикрият от металния паяк, но съществото така и не се появи. Носферату предполагаше, че никой не е очаквал да се върнат на това място.
Двамата с Вампир се разделиха мълчаливо пред колибата на Наблюдателя на брега на Нил. Вампир потъна в мрака, поемайки на север, по западния бряг на могъщата река, докато Носферату се качи на един сал и се прехвърли на другия бряг. Носферату знаеше, че Вампир е изпълнен с гняв и омраза към онези, които му бяха причинили толкова много зло, и можеше да си представи какво очаква тях и хората, които им бяха помогнали — стига да му се удадеше възможност. Не беше изключено в сляпата си ненавист да допусне грешка и да бъде заловен от аирлианците. Тогава сигурно щяха да го убият, както постъпиха със сестра му.
На другия бряг на Нил Носферату намери неколцина камилари, с чиято помощ скова носилка за саркофага. После малкият керван потегли към Червено море. Пустинните хора — бедуините, които бяха приели да го откарат, не зададоха никакви въпроси, нито възразиха, когато настоя да пътуват само нощем. Когато най-сетне стигнаха брега, приеха златото, което Носферату им предложи, и изчезнаха в пустинята. Малко след това Носферату нае неголям кораб. Екипажът се прекланяше пред египетските богове поради липса на други, но принадлежеше към едно африканско племе, което не бе чувало нито за аирлианците, нито за техните помощници — жреците.
Носферату често си спомняше за Некхбет и за последния път, когато я бе зърнал. Тя му се бе усмихнала и бе поклатила глава. Жреците казаха, че ще я оставят будна вътре в саркофага. Знаеше, че докато боговете се разпореждат в Египет, няма никакъв шанс да я спаси. Бяха положили саркофага й на върха на Черния сфинкс, за да може примамката да се вижда отдалеч, но и да бъде лесна за охраняване. Не знаеше колко ще я държат там и дали ще я свалят под земята. Не му оставаше друго, освен да чака. Дори Наблюдателят Хаджилил бе уверен, че все някога ще настъпи промяна. А когато това стане, Носферату ще се върне и ще я спаси. Стига да успее да оцелее дотогава.
На третия ден от плаването забелязаха един златист диск да се носи ниско над пясъците на западния бряг. Моряците се хвърлиха на палубата и започнаха да се молят гръмогласно. Носферату знаеше, че аирлианците търсят него и Вампир. Скри се в саркофага, докато дискът кръжеше над тях.