101 далматинци
- Автор: Смит Доуди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «101 далматинци». Краткое содержание книги:
— За неговата закуска ще се погрижим по-късно — прекъсна я Шпаньолът. — Хайде, дете, искам всичко да изядете.
Така че Мисис яде ли, яде, а сетне дълго време пи вода от бялата порцеланова купичка. За пръв път виждаше такава купичка.
— Това е кучешка купа за вода от осемнадесети век — поясни Шпаньолът. — Предава се от куче на куче в това семейство. А сега, преди да ви се е приспало прекалено много, няма да е зле да доведете и съпруга си.
— О, да! — възкликна с готовност Мисис. — Само ще ви помоля да ми обясните как да намеря отново купата сено.
— Като стигнете края на алеята, свийте вляво.
— Не съм много наясно кое е ляво и кое е дясно, особено ляво.
Шпаньолът се усмихна, после погледна лапите й.
— Сега ще ви кажа как да ги разпознавате. Ето тази лапа с красивото петно е дясната ви лапа.
— Коя тогава е лявата?
— Другата, разбира се.
— Задната или предната?
— Забравете задните лапи.
Мисис силно се озадачи. Как да забрави за задните си лапи? И ако го стори, дали ще е благоразумно?
— Гледайте само предните лапи и мислете: дясна лапа с петънце. Лява лапа без петънце — продължи старият Шпаньол.
Мисис се загледа втренчено в краката си.
— Сега ще си го повтарям — сериозно обеща тя. — Но ми кажете, моля, как да свия вляво.
— Ще завиете по посоката на лапата, която е без петънце.
— Накъдето и да се движа ли?
— Разбира се. Лапата с петънцето винаги ще остане дясната ви лапа, можете да не се съмнявате.
— Ако се обърна към вас, това вляво ли е? — попита съсредоточено Мисис.
— Да, да! Браво!
Тя се обърна кръгом.
— Да, но сега сте откъм лапата с петънцето — разтревожи се отново Мисис. — Значи дясната лапа стана лява.
Шпаньолът се отказа от обучението.
— Ще ви покажа купата — въздъхна той и я поведе през някогашната зеленчукова градина, която сега бе обрасла цялата с бурени.
Отвъд се простираха нивите. Мисис различи едва-едва къщите със сламени покриви и купата сено.
— Тя е единствената купа — обясни Шпаньолът. — Но въпреки това не откъсвайте поглед от нея, докато тичате. Бих ви придружил, но ревматизмът много ме мъчи, а и сър Чарлс ще има нужда от мен — да му сваля по стълбите калъфа на очилата. Ние с него сме много, много стари, миличка. Той е на деветдесет, а аз според глупавите човешки изчисления, че една година кучешки живот се равнява на седем човешки години, съм на сто и пет.
— Никога не бих ви ги дала — учтиво и искрено каза Мисис.
— Във всеки случай съм достатъчно млад, за да оценя красотата на едно куче — галантно продължи старият Шпаньол. — А сега тръгвайте да доведете съпруга си. Лесно ще намерите обратния път, защото от купата сено се виждат нашите комини.
— Вдясно или вляво?
— Точно пред прекрасното ви носле. Ако не ме видите, направо отведете съпруга си в кухнята, а аз ще дойда при първа възможност.
Мисис щастливо се затича през заскрежените ниви, като не свали поглед от купата, и се изпълни с гордост, когато я откри, без да се изгуби. Понго спеше все така дълбоко, а хлябът с маслото лежеше на същото място, до носа му.
Горкият Понго! Пробуждането му бе неимоверно мъчително — страшно му се спеше, кракът много го болеше и се ужаси, като разбра, че Мисис е сновала сам-сама из полето. Но когато чу новините, веднага се почувства по-добре. Докато той ядеше хляба с маслото, Мисис му разказа всичко от игла до конец. И макар кракът да го болеше, с учудване забеляза, че е в състояние да тича, без дори да накуцва.
— Накъде? — попита той, като се измъкна от купата.
Мисис се смути. По посока на носа й не се виждаха никакви комини — защото бе обърната с гръб към тях. Понго обаче ги видя и я поведе натам. Малко преди да стигнат зеленчуковата градина, Мисис рече:
— Понго, кучетата на десните си лапи ли имат петна, или на левите?
— Зависи от кучето — отвърна Понго.
Мисис поклати глава. „Цялата работа е безнадеждна — помисли си тя. — Как да се оставя да завися от нещо, което зависи?“
Шпаньолът ги очакваше.
— Настаних сър Чарлс до камината — каза той. — Така че имам един час на разположение. Заповядайте на закуска, млади момко.
И той поведе Понго към кухнята, където на пода бе поставена нова паничка с храна.
— Но, сър, това е вашата закуска — възпротиви се Понго.
— Вече похапнах със сър Чарлс. Обикновено не закусвам, но срещата с хубавата ви съпруга събуди апетита ми, затова приех два резена бекон. Сър Чарлс остана много доволен. Така че, момчето ми, започвайте — аз повече залък не мога да сложа в устата си.
И Понго яде ли, яде и пи вода до насита.