101 далматинци
- Автор: Смит Доуди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «101 далматинци». Краткое содержание книги:
— А сега ще спите дълго, дълго — обеща им Шпаньолът.
Той ги поведе нагоре по задното стълбище през много коридори, докато влязоха в просторна слънчева спалня с огромно легло с балдахин. До него имаше кошче.
— Моето легло — посочи Шпаньолът кошчето. Само че не го използвам, защото сър Чарлс обича да спя при него в леглото. За щастие вече е оправено, тъй като Джон, нашият прислужник, има почивен ден. Скачайте вътре и двамата.
Понго и Мисис се намериха с един скок в леглото с балдахина и блажено се изтегнаха.
— До вечерта тук никой няма да влиза — продължи Шпаньолът. — Сър Чарлс не може да се изкачва сам по стълбите и ще чака Джон да се върне. Огънят в камината ще гори поне още няколко часа — винаги го палим, за да може сър Чарлс да вземе банята си на топло пред него. В тази къща няма модерни измишльотини като течаща топла вода. Приятни сънища, деца мои.
Слънчевата светлина, топлината на огъня, гоблените по стените — всичко бе тъй прекрасно, че да ти се прииска да стоиш буден и да се наслаждаваш на гледката. Те така и направиха — за близо минута. В следващия миг, както им се стори, Шпаньолът нежно ги будеше. Слънцето вече залязваше, огънят в камината беше загаснал, в стаята бе хладно. Понго и Мисис сънливо се протегнаха.
— Сега имате нужда от чай — обяви Шпаньолът. — Но преди това глътка въздух. Хайде след мен!
Навън в зимната, обрасла с гъсталаци градина слънцето все още хвърляше последни отблясъци. Понго огледа разкошната стара къща от червени тухли и Шпаньолът обясни, че тя е на четиристотин години, но сега, освен него, сър Чарлс и Джон никой не живее в нея и повечето стаи стоят заключени.
— От време на време бършем праха — заключи Шпаньолът. — Повече не мога да ходя — за мен това е твърде дълга разходка.
Големият прозорец се осветяваше от отблясъците на огъня в камината.
— Най-много седим там, в онази стая. В някоя от по-малките ще ни е по-топло, но сър Чарлс обича големия салон — чу се сребърно звънче. — Ето! На мен ми звъни. Чаят е готов. А сега правете каквото ви кажа.
Той ги поведе към къщата и ги вкара в голяма стая с висок таван. В дъното на стаята в камина гореше буен огън, а пред него бе седнал стар джентълмен, когото не можаха да видят добре, тъй като зад облегалката на стола му бе опънат параван.
— Легнете, ако обичате, зад паравана — прошепна Шпаньолът. — По-късно сър Чарлс ще заспи и ще можете да се приближите до огъня.
Докато Понго и Мисис пристъпваха на пръсти към задната част на паравана, те забелязаха голямата маса, поставена до сър Чарлс, върху която имаше поднос за храна — всичко бе изядено по всяка вероятност, тъй като подносът грижливо бе покрит със салфетка — и необходимите за приготвяне на чай прибори. Водата в сребърния чайник вече завираше върху спиртника. Сър Чарлс напълни порцелановия чайник и го покри със специално калъфче, чието предназначение е да пази водата гореща. След това вдигна похлупака на сребърната съдинка, върху която имаше нарязани филии хляб. Шпаньолът вече се бе настанил до стареца и нетърпеливо потупваше с опашка по пода.
— Ти нещо си изгладнял, а? — попита сър Чарлс. — Я виж какъв чудесен огън имаме за нашите филийки.
И той наниза една филийка върху специална вилица с дълга дръжка. Вилицата беше желязна, а дължината й надхвърляше един метър. Всъщност предназначението й беше да служи като маша — да се наместват горещите пънове в камината. Сър Чарлс обаче й беше намерил друго приложение и много сръчно си служеше с нея — избягваше горящите цепеници и печеше хляба върху нажежените до червено главни. Препечената филия беше готова за нула време. Сър Чарлс я намаза обилно с масло и предложи едната част на Шпаньола, който я изяде, наблюдаван от стареца.
Мисис леко се изненада, че галантният Шпаньол не й предложи първото парче. Още повече се изненада, когато той налапа и второто парче, все така следен с поглед от сър Чарлс. Тя започна да усеща глад и да се притеснява. Не бе възможно милият Шпаньол да ги е поканил на чай, за да му се наслаждават как хубаво се храни. Предложено му бе и трето парче — но този път сър Чарлс се извърна за малко встрани. Шпаньолът моментално прехвърли хляба зад паравана. И така Понго и Мисис започнаха да получават парче след парче, като Шпаньолът хапваше само от време на време, когато сър Чарлс го гледаше. Мисис се засрами заради подозренията си на гладно куче.
— За пръв път, откак те познавам, имаш такъв апетит, момчето ми — обади се старият джентълмен с доволен глас. И продължи да пече филия след филия, докато хлябът свърши. Същата съдба постигна и резените кейк. Накрая сър Чарлс предложи на Шпаньола купичка с чай. Доброто куче я постави досами ръба на паравана, така че Понго и Мисис си пийваха от нея, когато старецът не гледаше към тях. Щом видя, че купичката е празна, той я напълни отново, после пак — докато всички пиха много чай. Макар че цял живот се бяха радвали на добра храна, Понго и Мисис за пръв път вкусиха топли препечени филийки, намазани с масло, и чай със захар и мляко. Завинаги щяха да запомнят този пир!