101 далматинци
- Автор: Смит Доуди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «101 далматинци». Краткое содержание книги:
— За нас това е огромна чест. Имаме намерение да окачим малка паметна плоча — скрита от човешки поглед, разбира се, на която да пише:
Тук спаха Понго и Мисис
Сетне ги отведе до покритото с паяжини прозорче и им посочи едно по-дребно свое копие, което патрулираше из двора на странноприемницата:
— Най-малкият ми син. Вече е застъпил на пост. Надява се да се срещне с вас за малко, след като си починете, и да ви помоли за отпечатъци от лапите ви — иска да си прави колекция. Малоброен почетен ескорт ще ви изпрати до края на селото, но няма да им позволя да ви отнемат много време. Лека нощ, макар че всъщност би трябвало да ви кажа добро утро. Приятни сънища!
Щом Хрътката излезе, Понго и Мисис се нахвърлиха настървено върху храната.
— Макар че не бива според мен да преяждаме преди лягане — отбеляза Понго и затова оставиха недокоснати няколко ментови фондана. (По-късно Мисис ги изяде, както си спеше.)
Настаниха се удобно върху сламената постеля, един до друг, за да се топлят.
— Сигурен ли си, че хранят добре кученцата и се грижат за тях? — пак попита Мисис.
— Напълно съм сигурен. И още дълго време нищо лошо няма да им се случи, защото петната им не са достатъчно големи, за да изглеждат ефектно на кожено палто. Ах, Мисис, колко е приятно да сме си само двамата.
Мисис затупка радостно с опашка — радостно и с облекчение. Защото имаше моменти, когато бе усещала — е, не ревност, а малко тъга, задето Понго е така привързан към Пердита. Тя също много я обичаше, беше й признателна и много я съжаляваше. Друго си е обаче, когато собственият ти съпруг си е само твой, помисли си тя, но се насили да каже:
— Горката Пердита! Нито мъж, нито деца! Никога не бива да й даваме да разбере, че предпочитаме да сме си само двамата.
— Дано успее да успокои Душкингови — обади се Понго.
— Поне ще ги измие добре — рече Мисис и заспа.
Ах, как чудно се наспаха! Това бе първият им истински дълбок сън, откакто изчезнаха кутретата. Дори Вечерният лай не ги обезпокои. А той донесе добри новини, които Хрътката им предаде, когато дойде да ги събуди — веднага щом се мръкна. Кутретата били добре, а Късметчето изпратило съобщение, че им дават повече храна, отколкото са в състояние да изядат. Тази вест разпали апетита на Понго и Мисис и те с удоволствие погълнаха бифтеците, които ги очакваха.
Докато се хранеха, разговаряха с Хрътката, с нейния съпруг и децата им, които живееха в различни къщи. Хрътката обясни на Понго как да се доберат до селото, където трябваше да прекарат следващия ден — това бе уредено посредством Вечерния лай. След бифтеците се заловиха за чудесно парче сирене и точно тогава се зададе кучето на пощаджията с вечерния вестник в уста. Мистър Душкинг бе публикувал най-голямата си обява със снимка на двете кучета (направена по време на съвместния им меден месец).
Понго много се обезсърчи — разбра, че пътят, който си бяха предначертали, вече няма да е безопасен. Минаваше се през много села, където можеха да бъдат забелязани дори нощем — освен ако не изчакваха всички хора да си легнат, а това означаваше загуба на много време.
— Трябва да продължим през нивите — реши той.
— Може да се заблудите — отбеляза съпругът на Хрътката.
— Понго никога няма да се заблуди — гордо заяви Мисис.
— Пък и сега е пълнолуние — додаде Хрътката. Сигурно ще се оправите. С храната ще е много трудно. Бях уговорила в няколко села да ви чакат с ядене.
Понго ги успокои, че добре са се нахранили и до сутринта няма да изгладнеят, но му беше неприятна мисълта, че през нощта напразно ще ги чакат много кучета.
— Ще уредя въпроса по време на лая в девет часа — обеща Хрътката.
Откъм задната врата на конюшнята се дочуха дращене и сумтене. Всички селски кучета бяха дошли да изпратят гостите.
— Трябва незабавно да потеглим — рече Понго. — Къде е нашият млад приятел, който иска отпечатъци от лапите ни?
Най-малкият син на Хрътката пристъпи смутено напред с едно старо меню в уста. Понго и Мисис си сложиха отпечатъците на гърба на листа и благодариха на Хрътката и на цялото й семейство за всичко, което бяха сторили за тях.
Отвън ги чакаха строени в две редици кучета, за да ги приветстват. Никое човешко ухо не би дочуло техните скандирания, тъй като кучетата бяха видели снимката във вечерния вестник и знаеха, че оттеглянето на гостите трябва да стане в абсолютна тишина.
Понго и Мисис се поклониха наляво и надясно и с душене и сумтене благодариха на присъстващите. После, като си взеха сбогом с Хрътката, побягнаха през осветените от луната поля.