Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Коя страна е произвела ТУ-144 — първия реактивен самолет, който излита и катастрофира?
Младежът с надпис „Спасете делфините“ на блузона отговори:
— Съветският съюз.
— Коя руска постройка е започнала да се издига под светлините на прожекторите малко след полунощ на съдбовния 13 август 1961? — намери друг въпрос Лиза.
— Берлинската стена — отговори мъжът с надпис „Исус“.
— Благодаря ви, госпожице Роудс, това е достатъчно — каза Буров.
— Вижте — каза младежът с акцент от Вирджиния на Лиза, — ние, американците, наричаме това „тривиални“ въпроси, но част от тях са доста трудни за вашите средни руснаци.
Лиза погледна към Холис и той прочете в очите й колко трудно й е да повярва, че тези мъже са руснаци. Буров също забеляза това и се обърна към младежа с надпис „Исус“ на фланелката.
— Ще нарушим правилата, за момент можете да бъдете отново руснаци.
— Слушам, полковник — каза младежът, който незабавно скочи на крака. Той погледна към Холис и Лиза и продължи отново на руски: — Някога името ми беше Евгени Петрович Корниенко. Преди единадесет месеца постъпих в тази школа, която наричаме Инкубатора — това е един скрит период от живота ми, по време на който ще претърпя пълна метаморфоза и ще излетя като пеперуда. Ще нося името Ерик Ларсън. Може би ще имам някакви неясни спомени за предишния си живот на гъсеница, но ще имам красиво обагрени крилца и ще летя под слънчевите лъчи. И никой, който ме види, няма да си спомня за гъсеницата.
Буров кимна и мъжът седна на мястото си. Холис имаше чувството, че Евгени Петрович бе по-убедителен като Ерик Ларсън. Холис осъзна и че както бе посочил Буров, много от тези мъже наистина бяха подбрани не само по интелект, но и по физически данни. Повечето от онези, които вече бяха видели, бяха привлекателни, много от тях имаха светла кожа, типична за руснаците от Севера, която им придаваше съвсем американски вид, когато към всичко се добавеха поведението и дрехите.
Буров благодари на четиримата мъже и тръгна към вратата. Но Холис се забави, за да ги попита:
— Знае ли някой кой е спечелил Бородинската битка?
— Не съм много добър по история — отговори Ларсън, — но мисля, че Наполеон е отмъкнал победата в този случай. Нали така, момчета?
Всички кимнаха утвърдително.
— Трябва да препрочетете своята история, полковник — каза Холис на Буров.
Буров не отговори и изведе Холис и Лиза извън къщата. Продължиха разходката си. Холис забеляза, че постройките в лагера бяха разположени на доста голямо разстояние една от друга, така че на моменти имаха чувството, че вървят през безлюдна гора. След това внезапно се появяваше някоя къща или пък съзираха тръгнал нанякъде човек. Холис забеляза трима мъже, облечени с палта, които вървяха срещу тях по покритата с трупи пътека.
— Инструктори — каза Буров.
Холис се загледа в тях, докато ги наближаваха и си говореха, и си помисли, че те наистина почти приличат на трима достопочтени преподаватели, дошли на почивка сред гората, които обсъждат имуществени въпроси или Чосър. Когато се срещнаха на пътеката, Буров ги представи един на друг.
— Майор Пул, капитан Шилър и подполковник Мийд, разрешете да ви представя полковник Холис от Военновъздушните сили на Съединените щати, бивше Военновъздушно аташе в американското посолство, и госпожица Лиза Роудс от Информационната служба на САЩ, също бивш служител на американското посолство.
Петимата американци се спогледаха.
— Как, по дяволите, се озовахте тук? — наруши мълчанието подполковник Мийд.
— Отвлякоха ни — отговори Холис.
— Господи, този път сте попрекалили — каза Мийд на Буров.
— Ако следяхте по-внимателно вестниците, както се предполага да правите, господа — каза Буров с тънка усмивка, — щяхте да сте прочели за смъртта на полковник Холис и госпожица Лиза Роудс във вертолетна катастрофа.
— Точно така — кимна майор Пул. — Вие сте военновъздушното аташе.
— Бях.
— Значи вие двамата сте истински американци? — каза капитан Шилър. — Помислих си, че вероятно сте от летящите гъсеници на полковник Буров от поредните випуски.
— Не — отговори Холис. — Истински сме.
— Наистина четох за вас, но това вие ли сте? — недоверчиво продължи подполковник Мийд.
— Утре ще получите списанията от миналата седмица, в тях има снимки. Ще дойдат видеокасетите и телевизионните информационни програми от миналата седмица.
— Е, съжаляваме, че ви срещаме тук — сериозно им кимна Шилър.
— И ние съжаляваме, че сме тук — отговори Холис. Чувстваше, че имат да го питат за много неща, едно от които беше Додсън, но сега не беше подходящото време за това. — Скоро ще си поговорим — каза Холис.