Школа за магии (Книга втора)

Холис съсредоточи вниманието си върху един приятен мъж на около петдесет и пет години, който изглеждаше много добре в кадифените си джинси, ризата с разкопчана яка и плетен вълнен пуловер. До него седеше по-млад мъж и двамата гледаха телевизия. Холис виждаше екрана: Тони Рандъл и Джак Клъгмън се караха в кухнята на апартамента си. Холис не можеше да чуе говора, но позна, че е част от филма „Странната двойка“.

Младият мъж избухна в смях, обърна се към по-възрастния и проговори на английски с ясно изразено нюйоркско произношение:

— Все още не мога да разбера дали тези хора са евреи, или не.

— Това не е съвсем ясно — отговори американският му инструктор.

— Унгър е еврейско име, нали?

— Точно така.

— Значи Унгър може да е бял евреин.

— Какво е това бял евреин? — попита американецът.

— Никога ли не си чувал този израз? Това е евреин, който не се държи като евреин.

— Никога не съм го чувал — каза инструкторът.

— Бил ми го каза — курсантът се беше замислил за момент. — Той ми каза, че това е комплимент. Друг ми каза, че е обида. Ти сега пък казваш, че никога не си го чувал.

— Не мога да знам всичко — каза американецът и сви рамене.

— Какво е — обида или комплимент? — обърна се Буров към Холис.

— Това е доста голям комплимент — отговори Холис.

— Мисля, че лъжете — усмихна се Буров и добави. — Тук малко се послъгва. Винаги сме имали проблеми с това. Но обикновено съумяваме да проверим тези неща.

Холис огледа американците в стаята, негови братя — пилоти в миналото, и сърцето му се сви от мъка. Той хвана Лиза за ръката и я изведе от стаята. Буров побърза да ги последва и те застанаха на покритата веранда пред сградата. Буров продължи мисълта си.

— Разбирате ли, най-трудно се улавят лъжите, които представляват просто спестяване на някаква информация. Нашите инструктори не се престарават много, така че… — Той погледна към Холис. — Притеснява ли ви нещо?

— Не.

— Напротив, тези мъже. Колко съм нетактичен. Те са добре, Холис. Приспособили са се.

Лиза сложи ръка на рамото му и Холис кимна.

— Добре.

Буров остави кутията си върху машината за кока-кола. Помълча около минута и каза на Холис:

— От Минск ми се обади един човек на име Феликс Василиевич. Беше разстроен от нещо, което сте казали по негов адрес, въпреки че не ми каза много подробности. Чудя се дали се досещате за какво и за кого говоря.

— Говорите за Майк Салерно.

— Да, така е. Как го разкрихте?

— Скачаше на крака и козируваше всеки път, когато видеше съветски офицер.

— Хайде сега, полковник Холис. Не ви преча да си изливате сарказма както искате, но това е лъжа, а ви предупредих какво ще стане, ако лъжете.

— По начина, по който пушеше цигарата си — отговори Холис. И обясни подробно за какво става въпрос.

— Разбирам — кимна Буров.

Лиза гледаше в недоумение ту единия, ту другия.

— Майк?… — попита тя Холис.

— Да. Вие, госпожице Роудс, не сте разбрали, така ли? Добре. — Той погледна към Холис.