Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Добре, Кално създание — каза силуетът. — Само се отпусни и може да не те боли много.
Вихрогон постави вакуумните накрайници върху очите на Артемис и момчето веднага изгуби съзнание.
— Приспивателното е в гумените уплътнители — обясни кентавърът. — Прониква през порите на кожата. Изобщо не усещат кога се унасят. Кажете, че не съм най-умното същество във Вселената.
— О, не съм сигурен — невинно отговори Кореноплод. — Онази фея Гномски има изключително остър ум.
Вихрогон ядосано тропна с копито.
— Гномски? Гномски! Последните й крила са направо смешни. Ако питате мен, напоследък използваме прекалено много технически изобретения на Гномски. Не е добре да позволяваме на една компания да снабдява цялата полиция.
— Освен ако не става дума за теб, разбира се.
— Говоря сериозно, Юлиус. Познавам Опал Гномски още от университета. Не е благонадеждна. Във всички нови модели на „Неутрино“ има нейни чипове. Ако лабораториите „Гномски“ фалират, ще останем само с ДНК-оръдията в Централното полицейско управление и няколко кашона електрически паралитични оръжия.
Кореноплод изсумтя.
— Гномски усъвършенства всеки модел оръжие и превозно средство. Три пъти по-голяма мощност, наполовина по-малко отделяне на топлина. Това е по-добре от последните статистически данни от твоята лаборатория, Вихрогоне.
Вихрогон включи към компютъра чифт фиброоптични кабели.
— Да, може би ако Съветът ми отпусне приличен бюджет…
— Стига си хленчил, Вихрогоне. Видях какви средства са ти отпуснали за тази машинария. Май че става само за отпушване на тръби.
Вихрогон махна с опашка, сериозно засегнат.
— Това е Ретимаг, след това изобретение мога да се пенсионирам.
— И за какво точно служи?
Вихрогон активира плазмения екран на стената в килията.
— Виждате ли тези черни кръгове? Това са ретините на човека. Всеки образ оставя тънък отпечатък, нещо като фотографски негатив. Можем да вкараме в компютъра което изображение пожелаем и да търсим съвпадения.
Кореноплод не ахна от възторг.
— Изглежда удобно.
— Да, наистина е удобно. Вижте.
Вихрогон извика изображение на гоблин и го съпостави с базата данни от Ретимага.
— Съпоставяме последователно всяка точка от изображението. Нормално е да има около двеста съвпадения. Грубо очертание на главата, черти на лицето и така нататък. Всеки резултат, който значително надвишава средното число, говори, че човекът вече е виждал този гоблин.
На екрана се появи числото сто осемдесет и шест.
— Тестът с гоблина е отрицателен. Да опитаме със зурла.
Отново се появи число под двеста.
— Отново отрицателен резултат. Съжалявам, капитане, но в този случай господарят Фоул е невинен. Никога не е виждал гоблин, така че няма начин да върти търговия с Бюа Кел.
— Може да са заличили паметта му.
Вихрогон свали гумените накрайници от очите на Артемис.
— Това му е хубавото на моето изобретение. Заличаването на паметта не върши работа. Ретимаг оперира с реални физически доказателства. Трябва да се остърже ретината, за да не остави следи.
— Нещо интересно в човешкия компютър?
— Много неща — отговори Вихрогон. — Но нищо, което да го уличава в престъпление. Никъде не се споменава за гоблини или батерии.
Кореноплод се почеса по четвъртитата брадичка.
— Ами здравенякът? Той може да е посредникът.
— Вече го проверих с Ретимага. Нищо. Откажете се, Полицията на Нисшите елементи е заловила не когото трябва от Калните създания. Заличете паметта им и ги върнете у дома.
Зеленика кимна. Началникът — не.
— Почакай малко. Мисля.
— За какво? — попита Зеленика. — Колкото по-бързо махнем Артемис Фоул от тук, толкова по-добре за работата ни.
— Може и да не е така. И без това са тук…
Зеленика зяпна от учудване.
— Подполковник! Не познавате Фоул така добре, както го познавам аз. Дадете ли му и най-малката възможност, ще ни създаде повече проблеми от гоблините.
— Може да ни помогне да намерим Калните създания, които ни трябват.
— Налага се да възразя, подполковник. На тези човеци не може да се има доверие.
Лицето на Кореноплод несъмнено аленееше в тъмното.
— Мислите ли, че ми харесва, капитане? Мислите ли, че ми допада идеята да се моля на това невръстно Кално създание? Ни най-малко. По-скоро бих глътнал жив червей, отколкото да моля Артемис Фоул за помощ. Но някой снабдява Бюа Кел с батерии за оръжията им и аз трябва да разбера кой. Затова да се залавяме за работа, Зеленика. Тук има по-важни неща от вашата жалка вендета.
Зеленика прехапа език. Не можеше да противоречи на началника, не и след всичко, което беше направил за нея, но да моли Артемис Фоул за помощ не й се струваше редно, независимо от сериозността на положението. Нито за миг не се съмняваше, че човекът може да разреши проблема им, но на каква цена?