![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
- Чудесно. Благодаря. - Тейлър свали един кашон от канапето и седна. - Благодаря и задето се отбихте. От съседите познавам само госпожа Краноуски, която по цял ден преследва из квартала кучето си Едуард.
Сидни прихна:
- Помня я. Сигурно вече е стогодишна.
- Но все още много пъргава.
Тя отново се засмя и мислено се поздрави, че му предложи да го подстриже.
66
— Утре ще си донеса пособията и ще ви оправя прическата. Имате ли нещо против да взема и дъщеря си?
— Ни най-малко.
Сидни се втренчи в него:
— Знам, че харесвате сестра ми.
Изявлението й го завари неподготвен, но бе прекалено възпитан, за да не отговори.
— Не обичате да увъртате, а? - подхвърли. - Само бегло познавам сестра ви, но... да, харесвам я. Заплени ме още щом я зърнах. — Тейлър се усмихна, приведе се и опря лакти на коленете си. Ентусиазмът и откровеността му бяха заразителни като прозявка. Сидни също се усмихна. — Сънувах я, както не съм сънувал никого преди. Косата й беше къса, прибрана с диадема... — Той млъкна и се облегна назад. - Предпочитам да замълча, иначе ще ви се стори прекалено нелепо.
Сидни не мислеше, че изявлението му е нелепо. Изглеждаше симпатичен и толкова искрен, че тя мъничко завидя на сестра си.
— И дъщеря ми я харесва - промълви.
— Май не сте много доволна.
— Не, разбрахте ме погрешно. - Сидни въздъхна.
- Очаквах съвсем друго. Навремето с Клеър не се разбирахме. Май и двете се зарадвахме, когато напуснах Баскъм. Знаех, че тя не ме харесва. Предполагах, че няма да харесва и дъщеря ми.
— Колко време ви нямаше?
— Десет години. Мислех, че никога повече няма да стъпя тук. — Поклати глава, сякаш за да прогони мислите си. — Нали не се сърдите, че ви посетих? Харесвате сестра ми, а не мен, и не ви свалям. Само че поняко-
га изпитвам неудържимо желание да се махна от онази къща. Да поръчаме ли пица? Аз черпя.
— Чудесна идея. Май днес не съм хапнал нито залък. И още нещо - ако ще се виждаме често, да си говорим на „ти“, става ли? - Тейлър замислено я изгледа. -Нямам нищо против да идваш, когато пожелаеш, но след като те е нямало десет години, не искаш ли да се срещнеш със стари приятели и приятелки?
Стари приятели и приятелки! Тя стисна устни, за да сподави горчивия си смях. Какви ти приятели, течното определение бе двулични злобари, които гледаха да й забият нож в гърба.
- Не - промълви. - Те спадат към категорията хора, заради които мислех, че повече няма да се върна в Баскъм.
- Изгорила си всички мостове, така ли?
Въпросът му я изненада. Въпреки хаоса в къщата
му този човек очевидно бе доста проницателен.
— Нещо такова — измънка тя.
Четвърта глава
Седма глава
Единайсета глава
Четиринайсета глава
Четвърта глава
Същата вечер, докато се приготвяше за благотворителния бал, живеещата в другия край на Баскъм Ема Кларк не подозираше, че животът й ще се преобърне. Всъщност очакваше с нетърпение тържеството заради вниманието, с което неизменно я обграждаха.
Жените от фамилията Кларк обожаваха да са център на вниманието най-вече от страна на предста-
68
вителите на силния пол. Постигаха го без усилия заради легендарните си сексуални умения. И винаги се омъжваха за заможни мъже.
Хънтър Джон Матисън, съпругът на Ема, се смяташе за най-желания ерген в градчето. Беше любезен, красив, атлетичен и наследник на семейната империя, притежаваща заводи за сглобяеми къщи. С присъщите й проницателност и пресметливост майката на Ема беше решила, че дъщеря й ще бъде негова съпруга, още когато двамата едва бяха проходили, фамилиите им принадлежаха към един и същ обществен кръг - ето защо не й беше трудно да прави намеци и да манипулира нещата в желаната от нея посока. Веднъж двете семейства дори летуваха заедно на Кейп Мей (тогава Ема и Хънтър Джон бяха десетгодишни).
- Погледнете каква прекрасна двойка са -подхвърляше при всяка възможност амбициозната родителка.
Единственият проблем бе, че въпреки манипулациите на госпожата, въпреки красотата и общественото положение на Ема и факта, че от петнайсетгодишна тя подлудяваше момчетата, докато се натискаше с тях зад скамейките на игрището, през целия гимназиален курс Хънтър Джон беше безнадеждно влюбен в Сидни Уейвърли.
Разбира се, знаеше, че не бива да се замесва с нея. Хора с неговото обществено положение не общуваха с представители на фамилията Уейвърли. Обаче всичките му приятели знаеха, че той чезне по Сидни. Разбираха го по погледите му и поведението му на трагичен герой, за когото животът без любов е безсмислен.