Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
да пият едни от други и това винаги му се бе струвало… правилно. Но
ето че сега изпитваше болка и му се виеше свят. И колкото по-силно
всмукваше тя от вената му, толкова по-силен ставаше световъртежът.
Сигурно бе припаднал, защото, когато дойде в съзнание, я видя да
вдига глава и да облизва устните си. Слезе от него, наметна робата си и
тримата го оставиха сам в мрака. След минути влязоха пазачите, които
той познаваше.
Мъжете отказваха да го погледнат, макар преди да бе в приятелски
отношения с тях, тъй като им носеше бирата. Сега обаче извръщаха очи
и не му говореха. Сведе поглед към тялото си и изпита срам, че
продължава да е под въздействието на мехлема и че най-интимната му
плът е още корава и дебела.
Влагата, която блестеше по нея, предизвика гадене в стомаха му.
Отчаяно му се искаше да каже на другите вампири, че вината не е
негова, че се е опитвал с усилие на волята да застави въпросното парче
плът да остане спокойно, но бе прекалено силно унижен, за да говори, докато пазачите освобождаваха ръцете и глезените му. Изправи се, но
залитна, защото часове наред бе лежал по гръб, а и бе минал само ден от
преобразяването му. Никой не му помогна, макар да виждаха колко му е
трудно да пази равновесие. Знаеше, че не го подкрепят, защото не искат
да го докоснат и дори да се приближат до него. Опита се да прикрие
срамните си части, обаче оковаха ръцете му в белезници.
Срамът се засили, когато го поведоха по коридора. Тежката
подутина между краката му се поклащаше неприлично при всяка негова
стъпка. Сълзи се събраха в очите му и потекоха по бузите му. Един от
пазачите изсумтя презрително.
Заведоха роба в друга част на замъка, в стая със здрави стени и
вградени стоманени решетки. Тук имаше легло върху нисък постамент, удобно гърне, рогозка и свещници, монтирани високо в стените. Още с
влизането му донесоха вода и храна. Остави ги момче от кухнята, което
бе познавал през целия си живот. Момчетата, които все още не бяха
преминали през преобразяването, също отказваха да го погледнат.
Освободиха ръцете му и го заключиха в новата килия.
Съкрушен и треперещ, той седна в единия ъгъл. Обгърна тялото си с
ръце, защото нямаше от кого другиго да потърси утеха, и се опита да
бъде мил с това свое ново, преобразено тяло… използвано така
неправилно.
Люлееше се леко напред — назад и мислеше за бъдещето. Никога не
бе имал права, образование и самоличност. Но преди поне бе свободен да
се движи из замъка и околностите. А тялото и кръвта му принадлежаха.
Спомни си докосването на онези ръце и отново му се догади. Сведе
поглед към интимните си части и осъзна, че все още долавя миризмата
на Господарката, полепнала по тях. Питаше се колко ли време ще остане
така подут. И какво ще се случи, когато тя се върне за него.
Зейдист потърка лицето си и се обърна на другата страна. Беше се
върнала за него, да. И никога не идваше сама.
Затвори очи, за да спре спомените, и се опита да заспи. Последното, което видя, бе къщата на Бела насред покритата със сняг морава.
Домът й бе празен и самотен, макар че бе пълен с вещи. След
изчезването на Бела бе изгубила основното си предназначение. Въпреки
че все още бе солидна сграда и успешно задържаше вятъра, студа и
непознатите, вече не бе дом.
Беше без душа.
В известен смисъл, нейната къща бе точно като него.
>5.
Зората бе изгряла, когато Бъч О’Нийл паркира кадилака във
вътрешния двор. Още със слизането си чу гърмящите звуци на рап групата
«Джий Юнит» да изпълват Дупката и разбра, че съквартирантът му си е у
дома. Ви не можеше да живее без рап музиката, за него тя бе като
въздуха. Казваше, че ритъмът на баса предотвратява нахлуването на
чужди мисли в главата му.
Отиде до вратата и набра кода. Ключалката изтрака и той бе допуснат
във вестибюла, където трябваше да премине през друга проверка.
Вампирите си падаха по двойните врати. Така никога не им се налагаше
да се тревожат, че къщата им ще бъде залята от слънчева светлина, защото едната врата бе винаги затворена.
Портиерската къщичка, наричана още Дупката, не бе нещо кой знае
какво. Състоеше се само от дневна стая, малка кухня и две спални с бани
към тях. Обаче той я харесваше, както и вампирът, с който живееше. Той
и съквартирантът му бяха близки като… братя.
Когато влезе в дневната, видя, че черните кожени дивани пустеят. Но
на плазмения екран на телевизора вървеше предаването «Спортен