Пробудена любов

врата…

Господарката вероятно бе доловила страха му. Наведе се над него —толкова близо, че долавяше аромата, който се излъчваше от

парфюмираната й кожа. Засмя се тихо, като че ли бе вкусила от

уплахата му и тя й бе донесла удоволствие.

— Истината е, че нямам търпение да те имам — обърна се да си

върви и изгледа втренчено ковача. — Не забравяй какво ти казах или ще

те изгоня навън след изгрева на зората. Не трябва да допуснеш никаква, дори най-малката, грешка с иглата. Кожата му е прекалено съвършена, та да бъде обезобразена от невнимание.

Татуирането бе привършено скоро след това и ковачът отнесе със

себе си единствената свещ, а робът остана завързан за масата в мрака.

Когато осъзна новото си положение, се разтресе от отчаяние и ужас.

Сега вече заемаше възможно най-ниското стъпало и бе жив единствено

за да храни другиго… И само Господ знаеше какво още го чака.

Мина доста време, преди вратата да се отвори отново. И ето че

светлината на свещта му разкри пристигането на неговото бъдеще: Господарката, облечена в черна роба и придружена от двама вампири, известни с предпочитанието си към собствения си пол.

— Почистете го за мен — нареди тя.

Господарката гледаше как мият и мажат роба с благовонни масла и

непрекъснато кръжеше около него, подобно на пламъка на свещта. Робът

трепереше, мразеше усещането за мъжки ръце по лицето, гърдите и

интимните си части. Страхуваше се, че някой от тях или пък и двамата

ще се опитат да се възползват от него.

Когато свършиха, по-високият каза:

— Да го изпробваме ли за вас, Господарке?

— Тази нощ ще го запазя единствено за себе си.

Остави робата да се свлече по тялото й, качи се върху масата, гъвкава и подвижна, и възседна роба. Ръката й потърси най-интимната

му част. Докато го галеше, той ясно усещаше присъствието на другите

двама мъже, които бяха взели своите парчета плът в ръцете си. След

като не успя да му въздейства по този начин, господарката го пое в

устата си. Звуците, които изпълваха стаята, бяха ужасяващи —стоновете на другите двама възбудени мъже и онези, които излизаха от

устата й, която смучеше и ближеше.

Унижението бе пълно. Робът заплака. Сълзите потекоха от

ъгълчетата на очите му, търкулнаха се по слепоочията му и попаднаха в

ушите му. Никога преди не бе докосван между краката. Както и при

всички други, тялото му бе неспособно на интимна близост преди

преобразяването, макар това да не му пречеше да очаква с нетърпение

деня, когато най-после ще познае женска ласка. Винаги си бе представял, че сливането ще бъде някакво чудо, защото, докато живееше в

помещенията на слугите, на няколко пъти бе наблюдавал този акт на

удоволствие.

Но сега… След като позна интимността по този начин, се

срамуваше, че се е осмели да иска подобно нещо.

Господарката прекъсна рязко ласките и го зашлеви през лицето.

Плесницата продължи да пари бузата му, когато тя скочи от масата.

— Донесете ми мехлема! — заповяда отсечено. — Това негово нещо

май не знае какво се иска от него.

Един от мъжете се приближи до масата. Държеше малък глинен съд.

Робът почувства как го докосна нечия хлъзгава ръка — не бе сигурен чия, — а после усети нещо, подобно на изгаряне. Почувства странна тежест

в слабините, после нещо се придвижи нагоре по бедрото му и стигна до

корема му.

— О… Скрайб Върджин! — възкликна единият от вампирите.

— Какви размери! — каза другият, сякаш му пригласяше. — Когато

се излее, ще напълни цял кладенец.

Гласът на Господарката също издаваше удивление.

— Наистина е огромен!

Робът повдигна глава. На корема му лежеше огромна издутина.

Никога досега не бе виждал нещо подобно.

Отпусна се отново върху масата, а Господарката възседна

хълбоците му. Този път почувства как нещо влажно го поглъща. Отново

повдигна глава. Тя беше отгоре му, а той бе… вътре в нея. Тя се движеше

нагоре и надолу и дишаше тежко. Смътно долавяше и подновените

стонове на другите двама. Тя се движеше все по-бързо и по-бързо, а

гърлените звуци ставаха все по-силни и по-силни. После се чуха викове —нейният и техните.

Господарката се отпусна върху гърдите на роба. Все още задъхана, каза:

— Наведете главата му.

Един от мъжете сложи длан на челото на роба, а после го погали по

косата със свободната си ръка.

— Прекрасна е. Толкова мека. И погледнете само всичките тези

нюанси.

Господарката зарови лице във врата на роба и го ухапа. Той извика, като усети ужилването и поглъщането. И преди бе виждал мъже и жени