Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Успокоих се. Боях се, че той ще се разгневи.
— Какъв е адресът, синко?
— 15-32 Дитко плейс — отговорих аз. Беше издълбано в стоманата около парк в една от по-приличните части на подземните улици. — Тесничко е, обаче живея сам. Държа здраво заключено.
— На Правоприлагането няма да им трябва ключ — отвърна Проф. — Коуди, Ейбрахам, идете там. Заложете запалителна бомба, уверете се, че вътре няма никой, и взривете цялото помещение.
Тревогата ме прониза внезапно, все едно някой беше свързал пръстите на краката ми с автомобилен акумулатор.
— Какво?
— Не можем да допуснем Стоманеното сърце да се добере до тази информация, синко. Не само до сведенията, ами и тези, които си събрал за другите Епични. Ако са толкова подробни, колкото ти твърдиш, той може да ги ползва срещу други Епични в региона. Стоманеното сърце вече и без това е прекалено влиятелен. Трябва да унищожим тези данни.
— Не можете! — възкликнах аз и гласът ми отекна в тесния тунел със стоманени стени. Тези бележки бяха делото на живота ми. Не че бях на тоя свят толкова отдавна, но все пак… десетгодишни усилия? Да ги загубя щеше да е все едно да загубя ръката си. Предложеха ли ми избор, по-скоро бих загубил ръката.
— Синко — отвърна Проф. — Не ме притискай. Мястото ти тук е доста нестабилно.
— Вие имате нужда от тази информация — възразих аз. — Тя е важна, сър. Защо да изгаряте стотици страници сведения за силите на Епичните и за възможните им слаби места?
— Сам каза, че си ги събирал от слухове — обади се Тиа, скръстила ръце. — Съмнявам се, че имаш нещо, което вече да не ни е известно.
— А известна ли ви е слабостта на Повелителя на нощта? — попитах аз в отчаянието си.
Повелителя на нощта. Той беше един от Висшите Епични, телохранители на Стоманеното сърце. Неговите сили създаваха непрестанния мрак над Нюкаго. Той самият беше призрачна фигура, съвършено безплътен и неуязвим за огнестрелно или каквото и да било оръжие.
— Не — призна Тиа. — И не ми се вярва и на тебе да ти е известна.
— Слънчевата светлина — отговорих аз. — На слънце той добива плът. Имам снимки.
— Ти имаш снимки на Повелителя на нощта в телесна форма? — удиви се Тиа.
— Така мисля. Човекът, от когото ги купих, не беше сигурен, обаче аз съм — в рамките на разумното.
— Ей, момко — провикна се Коуди. — А не щеш ли да купиш от мене Лох Нес? На добра цена ще ти го дам.
Изгледах го, ала той само сви рамене. Лох Нес беше в Шотландия — това поне и аз го знаех. Пък и заврънтулката на кепето на Коуди беше нещо шотландско или английско. Обаче акцентът му не се връзваше.
— Проф — обадих се отново аз. — Федрус, сър, моля Ви. Трябва да видите моя план.
— Твоя план ли? — Явно не беше изненадан, че съм се досетил за името му.
— За убийството на Стоманеното сърце.
— Ти имаш план за убийството на най-могъщия Епичен в страната?
— Както Ви казах и по-рано.
— Помислих, че искаш да се присъединиш към нас и да ни накараш ние да го направим.
— Имам нужда от помощ. Обаче не съм дошъл с празни ръце. Разполагам с подробен план. Мисля, че ще проработи.
Проф само поклати глава и явно потъна в мисли.
Внезапно Ейбрахам се разсмя.
— Харесвам го. Има… нещо в него. Un homme témeraire. Проф, сигурен ли си, че не приемаме нови членове?
— Да — равно отвърна Проф.
— Поне погледнете плана ми, преди да го изгорите. Моля Ви.
— Джон — намеси се Тиа, — искам да видя тези снимки. Вероятно са фалшиви, но все пак.
— Добре — съгласи се Проф и ми подхвърли нещо. Пълнителя на моята пушка. — Промяна в плана. Коуди, взимаш Меган и момчето и отивате в жилището му. Ако Правоприлагането са там и изглежда, че ще вземат информацията, унищожете я. Но ако мястото ви се види безопасно, донесете я тук. — Той ме погледна. — Унищожете каквото не може да се носи лесно. Разбрано?
— Да — отговори Коуди.
— Благодаря — казах аз.
— Това не е услуга, синко. И се надявам също така да не се окаже грешка. Вървете. Не разполагаме с много време, преди да успеят да те проследят.
Докато наближим Дитко плейс, подземните улици почнаха да стихват. Ще си кажете, че при постоянната тъмнина в Нюкаго няма да има „ден“ и „нощ“, обаче има. Хората са склонни да искат да спят, когато всички спят, затова се установява някаква рутина.
Разбира се, има едно малцинство, което не обича да прави каквото му се казва, дори и да се отнася до нещо просто. И аз бях такъв. Да не спя цяла нощ означаваше да будувам, когато всички останали спят. По-тихо е, по-уединено.
Лампите на тавана бяха свързани с часовник някъде и когато беше нощ, почваха да светят в по-слабо. Промяната беше трудно доловима, но се научихме да я забелязваме. Затова макар Дитко плейс да се намираше близо до повърхността, по улиците нямаше много движение. Хората спяха.