Стоманеното сърце

— Достатъчни са само за един човек — отговорих аз. — Който и да е там, от тази позиция може да гледа право в моя апартамент, през вратата. Снайперист ли е?

— Най-вероятно — каза Меган.

— Значи Рефракционната е наблизо — предположих аз. — Трябва да вижда катерушките и фалшивите кофи за боклук, за да поддържа илюзията. Обхватът на силите й не е голям.

— Как да я измъкнем? — попита Меган.

— Доколкото си спомням, тя обича да участва. Ако успеем да размърдаме Правоприлагането, тя ще остане близо до тях, в случай че е нужно да дава заповеди или да създава илюзии, с които да им помага.

— Искри! — прошепна Коуди. — Откъде знаеш всичко това, момко?

— Ти не слушаше ли? — тихо попита Меган. — Той с това се занимава. Около него е изградил живота си. Изучава ги.

Коуди поглади брадичката си. Май беше взел всичките ми по-раншни приказки за перчене.

— Знаеш ли слабото й място?

— Имам го записано. Мъча се да си припомня. Ух… хммм. Илюзионистите обикновено не могат да виждат, ако се направят напълно невидими. Необходимо е светлината да попада върху ирисите им. Значи можеш да търсиш очите. Но истински умелите илюзионисти правят очите си в такъв цвят, че да се сливат с околната среда. Това обаче не е истинска слабост на Рефракционната, а по-скоро ограничение на самите илюзии.

Какво ли беше?

— Дим — възкликнах аз и после се изчервих заради шума. Меган ме стрелна с поглед. — Това е слабото й място — продължих аз шепнешком. — Винаги избягва хора, които пушат и страни от всякакъв огън. Това е доста добре известно и е разумно доказано, доколкото има нещо разумно в слабостите на Епичните.

— Сиреч пак се връщаме към това да запалим жилището — каза Коуди. Изглеждаше развълнуван от перспективата.

— Какво? Не.

— Проф каза…

— Все още можем да измъкнем информацията — възразих аз. — Те ме чакат, обаче са пратили само една низша Епична. Значи искат мене, но още не са проумели, че зад снощното убийство стоят Възмездителите. Или пък не знаят какво е моето участие. Вероятно още не са прочистили стаята ми, дори и да са проникнали вътре и да са прегледали какво има там.

— Отлично основание да изгорим това място — каза Меган. — Съжалявам, но ако те са толкова близо…

— Ама разбери ме, важно е да влезем сега — възразих аз с растяща тревога. — Трябва да разберем какво са пипали, ако не друго. Това ще ни покаже какво са разкрили. Изгорим ли апартамента сега, сами се ослепяваме.

Двамата се поколебаха.

— Можем да ги спрем. И междувременно можем да убием една Епична. Ръцете на Рефракционната са изцапани с доста кръв. Тъкмо миналия месец някой я засякъл на пътя. Тя създала илюзия за завой на шосето и забила нарушителя в една къща. Шестима убити. В колата имало деца.

Епичните проявяваха подчертана, даже невероятна, липса на морал и съвест. Това тревожеше някои хора, във философски смисъл. Теоретици, учени. Те се дивяха на неподправената безчовечност на повечето Епични. Дали Епичните убиваха, защото по някаква причина Злочестие избираше само ужасни хора, които да се сдобият със сили? Или защото тези изумителни сили извращават човек и го правят безотговорен?