Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Съдейки по вида на трупите, по много от които още се виждаха остатъци от кора, Сам предположи, че подводницата е стигнала в ръкава неотдавна, избутана от някоя буря. Ако е така, торпедата трябва да са някъде из главния канал на Покомоук между това място и залива, който се намира на двайсетина мили на юг.
Добра теория, но все пак само теория, напомни си той.
След като приключи с обследването на дъното, Сам премина към следващата задача. Макар да не видя външна повреда по корпуса, това не означаваше, че подводницата не е наводнена, а това щеше да е лош късмет. Колкото и да беше малка в сравнение с големите си посестрими, тя все пак тежеше около единайсет тона. Като добавим водата вътре, с въжетата и храповите колела, с които разполагаха, бе все едно да се опитват да извадят „Титаник“.
Сам обходи целия корпус, почуквайки с кокалчета по него и ослушвайки се за звука. Кънтеше на кухо. Дали пък нямаше да им излезе късмета?
Той излезе на повърхността и се качи на брега.
— Имам една добра и една лоша новина. С коя да започна?
— С добрата.
— Деветдесет на сто, че долу няма торпеда, и деветдесет и девет на сто, че подводницата не е наводнена.
— А лошата?
— Само деветдесет на сто, че долу няма торпеда.
Реми помисли за миг, после рече:
— Е, ако грешиш, поне ще си заминем заедно, и то как!
Следващия един час Сам прекара в осигуряване на подводницата с въжета. Проверяваше отново и отново разположението, ъглите и точките за трите храпови колела, които пръснаха като ветрило по брега, всяко осигурено към основата на голямо дърво. Другите краища на въжетата вързаха за кнехта на носа, за входния люк и за оста на витлото.
На два пъти чуха ръмжене на двигател и пропълзяваха през тревата, за да огледат реката. В първата лодка се оказаха баща и син, които ловяха риба с копие. Втората, само пет минути по-късно, беше на Белязания. Връщаха се нагоре по течението към Сноу Хил. Както и първия път, забавяха в устието на всеки ръкав по отсрещния бряг. Белязаният управляваше лодката, а някой от другите оглеждаше с бинокъл. След десетина минути изчезнаха зад завоя. Сам и Реми изчакаха още пет минути, за да се уверят, че наистина са се махнали, и се върнаха към работата си.
Въпреки че подводницата беше пълна с въздух, завъртането й изискваше точно определена сила, приложена по точно определен начин. Сам драскаше в бележника си, изчислявайки векторите на силата и променливите на плаваемостта, докато не се увери, че са напълно готови.
— Ще разберем дали сме прави, още като се плъзне от трупите — каза той. — Ако потъне, край. Отворим ли люка, само ще я наводним. Ако заплава, още сме в играта.
Преговориха плана още веднъж и заеха местата си — Сам при средното храпово колело, а Реми — на това откъм кърмата.
— Готова ли си?
— Да.
— Щом усетиш, че пада от трупите, започваш да натягаш.
— Добре.
Сам започна бавно да натяга храповото колело, като напрегнато се ослушваше във вибрирането на въжето и скърцането на стоманата. След трийсет секунди и четирийсет притягания откъм водата се чу тихо скриптене и перископът се залюля като на забавен кадър към тях.
Чу се още едно приглушено скриптене и Сам мислено видя как трупите под кила се пропукват. Усети леко разтрисане под краката си и въжето изведнъж се отпусна.
— Давай, Реми, колкото можеш по-бързо! Двамата заедно се напрегнаха на храповите колела.
След десет секунди въжето на Сам отново се опъна. Той изтича към другото колело откъм носа и го натегна, докато въжето не затрептя от напрежението. Хвърли един поглед към Реми и видя, че нейното въже също вибрира.
— Добре, стига!
Реми замръзна.
— Тръгни назад към тревата, легни по корем и чакай, докато ти дам знак, че е чисто.
Ако някое от въжетата се скъса, щеше да изплющи назад със смъртоносна сила. Сам тръгна напред, леко плъзгайки ръка по въжето. Усещаше го как трепти. Стигна до брега и погледна надолу.
— Как да не обичаш физиката! — прошепна той.
Подводницата лежеше на брега под ъгъл от трийсет градуса, перископът й стърчеше в клоните на дърветата, а покритият с тиня люк се надигаше от водата.
Реми се приближи до него.
— Леле!