Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
— Виж какво, Боб — казах аз. — Това беше само за да преживея един тежък месец. Все пак някой трябва да плаща наема.
— Добре — каза Боб самодоволно. — В такъв случай защо не се заемеш с увеличаване на обема на женските гърди? Там са големите пари.
— Магическата наука не е предназначена за такива неща, Боб. Как може да си толкова дребнав?
— Въпросът е дали можеш да ги направиш по-хубави? — просветнаха очите на Боб. — Ти не си някой зъл магьосник, Дрезден. Помисли само колко признателни ще ти бъдат всичките тези красавици?
Аз изръмжах и започнах да разчиствам място в средата на масата, избутвайки настрани различни предмети.
— Трябва да знаеш, Боб, че не всички сме толкова вманиачени на тема секс.
Боб също изръмжа, което не е лесно, ако нямаш нос и устни.
— А пък някои от нас не притежават истинско тяло и петте си сетива, Хари. Кога за последен път се видя със Сюзан?
— Не помня — отговорих аз. — Май преди две седмици. И двамата бяхме много заети напоследък.
Боб въздъхна.
— Такава красива жена, а ти си се заврял в прашната си лаборатория и си готов да си губиш времето с безсмислени занимания.
— Точно така — казах аз. — Сега млъкни и да се залавяме за работа.
Боб измърмори нещо на латински и се поразтърси да махне прахта от черепа.
— Да бе, какво ли знам аз? Аз съм само един малък симпатичен дух, нали?
— С фотографска памет, три или четири столетия експериментален опит и по-големи способности от компютър. Да, Боб, такъв си ти.
Той почти се усмихна.
— Е, точно затова ще получиш най-доброто съдействие от мен тази вечер, Хари. Може пък да не си чак такъв идиот.
— Чудесно — казах аз. — Искам да приготвим няколко отвари и да ми кажеш всичко, което знаеш за върколаците.
— Какви отвари и какви върколаци? — попита бързо Боб.
Примигнах.
— Различни видове ли са?
— По дяволите, Хари, ние сме направили заедно с теб поне трийсетина различни отвари и ти ме питаш…
— Не, не — изръмжах аз. — Върколаците. Нима има различни видове върколаци?
— Какви различни видове?
Боб килна на една страна черепа си, като че ли поставяше невидима длан на ухото, за да чуе по-добре.
— Върколаци, върколаци?
— Глупаци — повтори тържествено Боб, като си придаваше акцент на спортен коментатор. — С космаци.
Примигнах срещу него.
— Какви ги плещиш, Боб?
— Това е шега, Хари. Как никога не схващаш?
Погледнах ухиления череп и изръмжах ядосано.
— Ами ако дойда?
— Добре, добре, в заядливо настроение ли си тази вечер?
Устните му се разтегнаха отново в прозявка.
— Работя върху едно убийство, Боб, и нямам време да се будалкам.
— Убийство. Смъртните случаи са много сложни. Чувал ли си за убийство в Небивалото?
— Не, защото там всички са безсмъртни. Боб, престани с тези глупости и ми кажи какво знаеш за върколаците. Дали имат различни миризми и какви са те.
Извадих един бележник и подострен молив. Приготвих и няколко чаши заедно със спиртници, за да мога да нагрявам всякакви течности в тях.
— Добре — каза Боб. — Какво знаеш за тях?
— Почти нищо. Моят учител никога не ме просвети на тази тема.
Боб се изкикоти лаещо.
— Старият Джъстин не беше много наясно с повечето неща. Той знаеше само каквото е подочул оттук-оттам и не позволяваше на някого от Белия съвет да отрече това.
Спрях за миг. Обзе ме внезапен прилив на смесени чувства — гняв, страх, но главно съжаление. Притворих очи. Все още го виждах, моя учител, който загива в пламъците, предизвикани по моя воля.
— Не искам да говорим за това.
— Какво, Белият съвет дори отмени присъдата ти! Ти си оправдан. Чудя се какво стана с Илейн. Какво парче беше…
— Върколаци, Боб — казах аз със спокоен и много равен глас.
Ръката ми започна да ме сърби, пръстите се свиха в юмрук и кокалчетата ми побеляха. Погледнах го втренчено.
Черепът издаде някакъв преглъщащ звук, след което каза:
— Добре. Върколаци. Хм, какви точно отвари искаш?
— Нещо, което да ме съвземе. Равностойността на една нощ сън в бутилка. Освен това ми трябва отвара, която да ме направи неуловим за върколаците.
Пресегнах се за бележника и молива.
— Първата е много трудна. Нищо не може да се сравни с добър нощен сън. Но ще направим някакво суперкафе, няма проблем.
Той започна да ми диктува рецептата и аз я записвах с мрачния си ъгловат почерк. Бях все още ядосан от споменаването на името на моя учител. А бурята от емоции, която предизвика споменът за Илейн, нямаше да се уталожи и след час.