Буреносен фронт

Тройно обещание от един елф е почти равносилно на абсолютна истина. Отидох бързо до кръга и заличих с крак линията, издълбана в пръстта. Пожелах да се отвори и енергията, натрупана в него, се освободи с леко свистене.

Тут се стрелна над водите на езерото Мичиган като малка сребърна комета и изчезна със звън от погледа ми, също както Санта Клаус. Разбира се, той е много по-голям и мощен от Тут, но аз не му знам истинското име. Но не бих се и опитал да го затворя в магически кръг, дори да го знаех. Едва ли някой би събрал достатъчно кураж за това.

Започнах да чакам, като се разхождах, за да не заспя. В такъв случай, ако Тут ми повери информацията, докато спя, ще бъде напълно оправдан. Като се има предвид, че току-що го бях заловил и унижил, той несъмнено щеше да се опита да ми го върне — след две седмици дори нямаше да си спомня, но ако се оставех да ми нанесе този удар, щях да се събудя със страшно главоболие, а това нямаше да е добре за бизнеса.

И така, крачех и чаках. На Тут обикновено му трябва около половин час, за да свърши онова, което съм поискал от него.

Точно след половин час той се завърна целият грейнал и закръжи около главата ми.

— Хей, Хари. Справих се.

— Какво откри, Тут?

— Познай!

— Не мога — изръмжах аз.

— Хайде де. Не можеш ли да отгатнеш?

Намръщих се от умора и досада, но се опитах да не го показвам. Тут си беше такъв по природа.

— Тут, нали обеща да ми кажеш?

— Вечно развалят удоволствието — оплака се той. — Не е чудно, че никое момиче не иска да излиза с теб, освен ако не желае да изкопчи информация.

Аз примигнах и той радостно се изкиска.

— Аха, супер. Ние те следим, Хари Дрезден!

Това вече беше смущаващо. Представих си дузина елфи, които се въртят около апартамента ми и надничат като воайори през прозорците. Трябва да взема мерки това да престане. Не че се страхувах от тях, но така, за всеки случай.

— Моля те, Тут, кажи ми — въздъхнах аз.

— Добре де — изписка той.

Протегнах ръка с дланта нагоре и той кацна по средата. Едва почувствах тежестта му, но усещането, че е там, премина като ток през кожата ми. Той ме погледна безстрашно в очите — елфите нямат душа и не могат да надникнат в човешката, дори не могат да я видят.

— Така — каза Тут. — Говорих със Синьоцветко, който питал Червеноско, а пък той се обърнал към Мег О’Аспенс, която му казала, че Златоочко се повозил на колата за доставка на пици, когато дошла тук предната нощ. — И Тут гордо изпъчи гърди.

— Колата за пици? — попитах слисан.

— Пица — изкрещя Тут радостно. — Пица! Пица! Пица!

Размаха отново криле и аз се опитах да опазя очите си от сребристите прашинки, преди да почнат да сълзят.

— Елфите обичат ли пица?

— О, Хари — отвърна той, останал почти без дъх. — Ти никога ли не си опитвал пица?

— Разбира се, че съм — казах аз.