Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
— Чудесно — каза. — Ще дойда да ви взема от дома ви. Да кажем, към девет?
— Извинете, пропуснах ли нещо? — попитах аз.
Тя кимна, а очите й грейнаха закачливо.
— Ще ви предложа фантастична вечеря. Били ли сте някога в „Залата на изкушенията“? А в „Дипломатическия салон“?
Поклатих глава.
— Невероятни стекове — увери ме тя. — И най-романтичната атмосфера. Официалното облекло е задължително. Ще се справите ли?
— Ами да — казах предпазливо. — Тоест това е отговорът на въпроса дали ще дойда с вас.
— Не — усмихна се Сюзан. — Това е отговорът, който аз изкопчих от вас. Исках просто да разбера дали притежавате друго облекло освен джинси и каубойски ризи.
— О, да — казах аз.
— Супер — повтори тя и ме целуна още веднъж, преди да стане и да си вземе чантата. — Ще се видим в събота.
Тръгна, след като ми отправи още една самодоволна усмивка. Убийствена и знойна.
— С удоволствие ще дойда.
После се обърна и излезе. Продължих да зяпам след нея. Ченето ми щеше да падне на пода.
На среща ли се накиснах? Или на разпит?
— Вероятно и на двете! — измърморих под нос.
Мак тупна сандвича със стек и пържените картофи пред мен. Дадох му някакви пари и той ми върна рестото.
— Тя иска само да изкопчи от мен информация, която не бива да й давам, Мак — оправдах се аз.
— Ъхъ — съгласи се Мак.
— Тогава защо приех?
Мак сви рамене.
— Тя е готина — казах аз. — Умна и секси.
— Ъхъ.
— На всеки мъж би му кипнала кръвта и би направил същото.
— Ъхъ — изръмжа Мак.
— Е, може би не и ти.
Мак се размекна и леко се засмя.
— Въпреки това може да си навлека неприятности. Луд съм, че се хванах на това хоро. — Взех си сандвича и въздъхнах.
— Тъпо — каза Мак.
— Ама нали току-що казах, че е умна, Мак?
Усмивката на Мак озари лицето му и то стана почти момчешко.
— Не тя — каза той. — Ти си тъп.
Захапах сандвича. Трябваше да призная, че беше прав.
Това объркваше плановете ми. Най-добрият начин да огледам къщата на Селс край езерото и да измъкна някаква информация, беше да го направя през нощта. А вече бях решил утре вечер да поговоря с Бианка, защото имах чувството, че Мърфи и Кармайкъл няма да изкопчат нищо от нея. Това означаваше, че трябва да отида до езерото Провидънс още тази вечер, защото съботната беше заета от Сюзан — или поне част от нея.
Устата ми пресъхна, когато си помислих, че може би остатъкът от нощта може също да бъде ангажиран. Никога не се знае. Тя ме беше замаяла и направила на идиот и вероятно щеше да опита всички възможни хватки, които владее, за да измъкне от мен повече информация за първото издание на „Аркейн“ в понеделник. А на всичкото отгоре беше секси, умна и донякъде привлечена от мен. Това подсказваше, че може да има нещо повече от вечеря и приказки. Нали?
Въпросът беше дали и аз го искам.
Досега всичките ми връзки бяха пълен провал, още откакто не сполучих с първата си любов. Много момчета също не успяват първия път.
Но малцина убиват гаджето си.
Пропъдих тези мисли, за да не извикам прекалено много стари спомени.
Мак ми подаде кесийка с остатъците от храната ми — „За Мистър“ беше единственото му обяснение. Шахматната партия в ъгъла продължаваше и двамата играчи бяха обгърнати в сладникавия облак дим от лулите. Запътих се към колата и се опитвах да измисля как трябва да се държа със Сюзан. Не е ли редно да поразтребя малко апартамента? Имам ли всичко необходимо за заклинанието, което трябва да направя по-късно тази вечер при къщата край езерото? А дали Мърфи ще побеснее, ако говоря с Бианка?
Докато влизах в колата, все още усещах целувката на Сюзан върху бузата си.
Смутено поклатих глава. Казват, че магьосниците били много лукави. Но повярвайте ми, ние не разполагаме с нищо, абсолютно нищо, с което да устояваме на жените.
Глава 6
Котаракът Мистър не се виждаше никакъв, когато се прибрах вкъщи, но въпреки това му оставих храната в паничката. Надявах се да ми прости, че се прибирам толкова късно. Събрах нещата, които ми трябваха, и ги подредих върху кухненската маса — домашен прясно опечен хляб без консерванти, мед, мляко, една ябълка, остро сребърно ножче и един малък сервиз за хранене, състоящ се от чинийка, чашка и купичка, които собственоръчно бях издълбал от парче тиково дърво.