Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Добре че Уитбред не го беше забелязал. Щяха да плъзнат слухове, новобранците щяха да изпаднат в паника… В устата си Блейн усети металическия вкус на страха. Господи, наистина бе голям!
— Естествено, че им трябва нещо голямо — измърмори Род. Трийсет и пет светлинни години през нормалното пространство! Никоя човешка цивилизация не беше успяла да постигне такова нещо. И все пак, как Адмиралтейството очакваше от него да го „проучи“? И още повече — да го „пресрещне“? Може би да кацне на него с морската пехота?
По дяволите, какво означаваше „светлинно платно“?
— Курсът към Бриджит, господин капитан — съобщи главен астрогатор Ренър.
Блейн се откъсна от мислите си и отново заработи на клавиатурата. Графиката с курса на кораба се появи на екрана под цифровите данни.
— Потвърждавам — с усилие отговори той. После се върна към невероятно големия обект, извади джобния си компютър и започна бясно да пише. По дисплея потекоха думи и цифри…
Разбира се. Светлинното налягане можеше да се използва като енергия. Всъщност „Макартър“ правеше точно това, като получаваше фотони от водород и ги излъчваше под формата на огромен светлинен конус. С помощта на огледало външната светлина можеше да постигне два пъти по-добър ефект. Естествено огледалото трябваше да е колкото се може по-голямо и също толкова леко. При идеални условия то щеше да отразява цялата светлина, която попада върху него.
Блейн се усмихна. Събираше смелост, за да атакува пътуваща в космоса планета с наполовина ремонтирания си крайцер! Естествено, че компютърът щеше да изобрази като сфера тяло с такъв размер. В действителност то навярно представляваше широка хиляди километри посребрена плоскост, свързана със същинския кораб.
Всъщност, ако съотношението между отразяваната и получаваната светлина се приемеше за единица… Род бързо започна да пише. Светлинното платно трябваше да е около осем милиона квадратни километра. Ако беше кръгло, диаметърът му щеше да е приблизително три хиляди километра…
Използваше светлинна енергия, значи… Блейн повика данните за намаляването на скоростта на обекта, сравни ги с отразената светлина, раздели… така. Платното и товарът възлизаха на около четиристотин и петдесет хиляди килограма.
Виж, това вече не изглеждаше опасно.
Всъщност това изобщо не приличаше на истински космически кораб, който би могъл да измине трийсет и пет светлинни години в нормалния космос. Извънземните пилоти щяха да се побъркат в толкова тясно пространство — освен ако не бяха дребни или не обичаха тесни пространства. Или пък ако не бяха прекарали последните неколкостотин години в балони с прозрачни стени… не. Нямаше почти никаква информация, което оставяше място за безброй догадки. И все пак беше по-добре, отколкото да не прави нищо. Той потърка челото си.
Понечи да изчисти екраните, после се отказа и увеличи образите. Дълго гледа резултата и накрая тихо изруга.
Тялото се насочваше право към слънцето.
„Макартър“ влезе в орбита около Бриджит с близо 3 g и се спусна в защитното Лангстъново поле на базата — малко черно копие, носещо се към огромна черна възглавница. Ако полето не бе абсорбирало енергията от ускорението, главният двигател щеше да прогори в луната гигантски кратери.
Техниците от горивната станция се втурнаха да заредят резервоарните комплекси на кораба с дестилиран течен водород, получен чрез електролиза от мекия лед на Бриджит. В същото време Синклер изведе хората си навън, за да се възползват от ниската гравитация на повърхността. Боцманите крещяха на доставчиците и събираха всички резервни части в базата.
— Командир Френци иска разрешение да се качи на борда, господин капитан — съобщи вахтеният офицер.
Род сбърчи лице.
— Пусни го. — И се завъртя към Сали Фаулър, която седеше на мястото на дежурния юнкер. — Не можеш ли да разбереш, че ще се движим с висока гравитация през целия път до обекта? Знаеш какво означава това. А и мисията е опасна!
— Имаш заповед да ме откараш на Нова Шотландия — изсумтя тя. — Не са ти нареждали да ме оставиш на тази луна.
— Заповедта беше прекалено обща. Ако Цилер знаеше, че ще се наложи да влезем в сражение, изобщо нямаше да те прати с нас. Аз съм капитан на този кораб и решението зависи от мен. Няма да взема със себе си племенницата на сенатор Фаулър, когато вероятно ни предстои битка.
— Уф. — Сали се замисли за миг. Директният подход не бе успял. — Род, изслушай ме, моля те. За теб това е невероятно приключение, нали? А как мислиш се чувствам аз? Независимо дали са извънземни, или изгубили се заселници, които търсят Империята, това е в моята област. За това съм учила и на борда няма друг антрополог. Имаш нужда от мен.