Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Можем да минем и без антрополог. Прекалено е опасно.
— Но позволяваш на господин Бери да остане на кораба.
— Това е съвсем друг въпрос. Адмиралтейството ми заповяда да не му позволявам да слиза от борда. Нямам възможност за избор, но що се отнася до теб и прислужниците ти…
— Ако се страхуваш за Адам и Ани, ще ги оставим тук. И без това няма да понесат ускорението. Но аз мога да понеса всичко, което понасяш ти, капитан Родерик Блейн. Видях те след хиперпространствения скок. Беше замаян, оглеждаше се, без да виждаш нищо, не знаеше какво да правиш, а аз успях да напусна каютата си и да дойда на мостика! Така че не ми обяснявай колко съм безпомощна! Или ще ми позволиш да остана, или…
— Или какво?
— Нищо, разбира се. Зная, че не мога да те заплашвам. Моля те, Род. — Тя опита всичко. Накрая затрепка с мигли и това вече бе прекалено много, защото Род избухна в смях.
— Командир Френци, господин капитан — съобщи часовият, който пазеше пред мостика.
— Влизай, Ромео, влизай — каза Блейн. Френци беше на трийсет и пет, повече от десет години по-голям от него. Род бе служил под негово командване три месеца и не си спомняше по-неприятен период от живота си. Командирът беше добър администратор, но ужасен флотски офицер.
Издал брадичка напред, Френци се огледа и каза:
— Здрасти, Блейн. Къде е капитан Цилер?
— На Ново Чикаго — любезно отвърна Род. — Сега аз съм капитан на „Макартър“. — И се завъртя така, че командирът да види четирите нашивки на ръкава му.
Бръчките на лицето на Френци станаха по-дълбоки и той стисна устни.
— Поздравления. — Продължителна пауза. — Господин капитан.
— Благодаря, Ромео. Самият аз още не съм свикнал.
— Е, ще ида да кажа на хората да не бързат с презареждането, а? — каза Френци и понечи да излезе.
— Какво означава това, по дяволите? Случаят е извънреден. Искаш ли да ти покажа съобщението?
— Прочетох го. Препредадоха го през моята станция, Блейн… хм, господин капитан. Но от него става ясно, че според адмирал Кранстън, Цилер все още е капитан на „Макартър“. Моите уважения, господин капитан, но струва ми се, той нямаше да прати „Макартър“ да пресрещне извънземните, ако знаеше, че капитан е… млад офицер, който за първи път командва кораб. Така стоят нещата, господин капитан.
— Аз също прочетох съобщението, господин командир, и то беше адресирано до „Макартър“, не до Цилер — каза Сали, преди Блейн да успее да отговори. — И в него ясно е посочено, че корабът незабавно трябва да бъде презареден…
Френци я изгледа студено.
— Смятам, че „Лермонтов“ ще може да пресрещне обекта. А сега ме извинете, господин капитан, трябва да се върна на поста си. — Той отново хвърли гневен поглед към Сали. — Не знаех, че използват за юнкери цивилни жени.
— Случайно съм племенница на сенатор Фаулър и се намирам на борда на този кораб по заповед на Адмиралтейството, господин командир — строго отвърна тя. — Удивена съм от лошите ви обноски. Семейството ми не е свикнало с такова отношение и съм убедена, че приятелите ми в двора ще бъдат шокирани, че имперски офицер се е държал толкова грубо.
Френци се изчерви и отчаяно се заоглежда.
— Моите извинения, милейди. Не исках да ви обидя, уверявам ви… Просто се изненадах, защото не се случва често на боен кораб да има момичета и определено не толкова привлекателни млади дами като вас, простете ми… — Без да престава да говори, той напусна мостика.
— Де да можеше и ти да реагираш като него! — рече Сали.
Род й се усмихна, после скочи.
— Френци ще прати сигнал на Кранстън, че аз командвам кораба! Имаме… колко, около час, докато съобщението стигне до Нова Шотландия, и още един, докато получим отговор. — Той включи интеркома. — До всички. Говори капитанът. Отлитане след сто двайсет и пет минути. Отлитане след сто двайсет и пет минути. Ако не сте на борда, ще ви оставим на Бриджит.
— Точно така — окуражи го Сали. — Нека си праща каквото ще. — И докато Блейн нареждаше на хората си да побързат, тя напусна мостика и се скри в каютата си.
Род повика главния инженер.
— Командир Синклер, съобщете ми, ако се бавят с презареждането. — Ако Френци се опиташе да му скрои номер, спокойно можеше да заповяда да го разстрелят. Навремето бе сънувал как го убива.