Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Докато стаята бръмчеше от викове на възбуда и стонове на поражение, Остин се наведе към Гарет и прошепна:
— Обади се на Шон и му кажи, че сме вътре.
Гарет кимна и извади мобилния си телефон. Фабио слезе от стола с гневно сумтене и се затътри към вратата. Още разочаровани мъже се изнизваха, докато останалите трима, които бяха избрани, се събраха около госпожа Стайн. Тя им даде документите, а след това закрачи към Остин и Гарет.
Гарет приключи разговора си и прибра телефона в джоба си.
— Предполагам, че поздравленията са в реда на нещата. — Госпожа Стайн ги изгледа тъжно. — Това са вашите договори.
— Благодаря ви. — Остин взе своя и погледна над него. — Госпожо Стайн, забелязахте ли нещо необичайно тази вечер?
Тя направи кисела физиономия.
— Цялата вечер бе абсурдна. Моите актьори са много талантливи, но не всички са подходящи за конкурс, наречен „Най-сексапилният мъж на планетата“.
— Какво можете да ми кажете за госпожица Дарси? — попита Остин. — Това нейната фамилия ли е?
— Наистина не знам. — Госпожа Стайн пристъпи по-близо. — ДВК законна телевизия ли е? Никога не съм чувала за тях.
— Да, законна е. В бизнеса е от пет години.
— Хмм. — Госпожа Стайн се намръщи, докато даваше договора на Гарет. — Сториха ми се малко странни.
— Да — съгласи се Гарет. — Тази лилава коса дойде малко в повече.
Тя махна с ръка, отхвърляйки твърдението.
— Работя с творчески натури през цялото време. Свикнала съм с това. Не, беше начинът, по който се държаха, а…
— Какво? — притисна я Остин.
— Ами… — Госпожа Стайн се огледа, снишавайки гласа си. — Първоначално бяха само две. Но след това станаха три. И когато преди малко пак надникнах, отново бяха само две. Никога не съм виждала жената с лилавата коса да влиза или да излиза, а вие?
Остин и Гарет си размениха погледи. Очевидно бе, че жената с лилавата коса, Ванда Барковски, се беше телепортирала, което означаваше, че тя определено е вампир.
— Не се тревожете за това, госпожо Стайн. Сигурен съм, че има просто обяснение.
Тя изсумтя.
— Не съм глупава, господин… Картрайт.
Гарет докосна рамото й.
— Опитайте се да не се разстройвате, госпожо. Държим всичко под контрол.
Тя му се усмихна.
— Благодаря на Бога, че Националната сигурност е в способни ръце като вашите.
Но не и в моите?
— Аз ще тръгвам. — Остин кимна на госпожа Стайн и Гарет. — Лека нощ.
Докато Остин чакаше асансьора, набра номера за информация на мобилния си телефон.
— Дигитален видео канал в Бруклин. — Той извади бележник от джоба на сакото си и записа номера. — Благодаря ви.
Остин изчака, докато излезе от сградата и тръгна надолу по оживения тротоар, преди да направи следващото обаждане.
— ДВК — отвърна рецепционистка с носов глас. — Ако не сте дигитални, сте невидими.
Е, това имаше смисъл… ако си нежив.
— Закачлива фраза.
— Тъпо е, но трябва да го казвам, когато вдигам телефона. Така че, какво искате?
— Името ми е… Деймиън и трябва да предам съобщение, нека погледна… по дяволите, не мога да разчета почерка. Дарси нещо си. Тя е новият режисьор на някакво риалити шоу.
— О, имате предвид Дарси Нюхарт?
Бинго.
— Да, точно така. Тя там ли е?
— В момента не. — Рецепционистката замълча. — Утре вечер със сигурност ще бъде тук. Ще се явявате на прослушване?
— Да, мисля да го направя.
— Ами, прослушването ще бъде утре вечер и в петък вечерта, като ще започне в десет часа. Добре е да дойдете тук по-рано. Очакваме много кандидати.
— Ще го направя. Благодаря. — Остин прибра телефона си. Дарси Нюхарт. Бе постигнал напредък. Качи се в колата и се отправи към офиса. Ема беше там, над полицейските доклади, докато следеше ДВК на екрана на компютъра си.
Той отиде направо на бюрото си и започна да търси информация за Дарси Нюхарт. Появи се списък със заглавия от вестник. Той се взря в заглавията, зашеметен. „Изчезнала местна репортерка“, „Къде е Дарси?“, „Репортерка беше убита“.
Пръстите на Остин се вцепениха, когато кликна върху първия доклад. Дата: 31 октомври 2001 година. Преди четири години на Хелоуин. По това време бе разпределен в Прага. Място: вампирски клуб „Зъби на съдбата“ в Гринуич Вилидж. Място, на което децата се преструваха на вампири. Някои от децата си спомняха, че са видели Дарси и оператора й да излизат през задния изход. Никой не бе видял Дарси отново.