Вампирите и градът

Гарет спря до него и си наля чаша кафе.

— Мисля, че съм вътре — прошепна Остин. — А ти?

— Така смятам. — Гарет хвърли поглед назад, когато покрай тях мина един нисък, закръглен мъж, който приличаше на планински трол. — За наш късмет, конкуренцията не е особено голяма.

— Мислиш ли? — Остин изскърца със зъби. Гарет не осъзнаваше ли, че госпожа Стайн манипулира прослушването, за да ги накара да изглеждат добре? — Какво ще кажеш за трите… жени?

— Те определено са… нали знаеш.

И трите?

— Не, онази в синия костюм е нормална. — По-скоро изумителна, но тя определено беше жива.

Гарет изсипа малко сметана на прах в кафето си.

— Не мога да се съглася.

Нервите на Остин се опънаха. Той сниши глас:

— Влязох в ума й. Тя мислеше за слънце, плажове и за семейството си.

— Наистина ли? Аз не можах да вляза в ума на никоя от тях.

— Не си силен, колкото мен. Без да се обиждаш.

— Няма. Но дори и така да е, бих могъл да се закълна… — Гарет спря, когато планинският трол дойде за кафе.

Остин заговори по-високо.

— Не мисля, че се познаваме. Аз съм Адам Картрайт.

— Гарт Манли. — Гарет разтърси ръката му.

— Аз съм Фабио Фуничело — изгрухтя планинският трол, докато изсипваше пет пакетчета захар в кафето си.

— Приятно ми е да се запознаем. — Остин се отправи към празния ъгъл на стаята, следван от Гарет. — Та какво казваше?

Гарет се огледа, за да се увери, че никой не може да ги чуе.

— Когато бях в конферентната зала, можех да видя отражението си в прозорците с изглед към улицата.

— Е, и? — В корема на Остин се загнезди тежък възел.

Гарет сниши гласът си до шепот.

— Дамите нямаха отражение. Нито една от тях.

Хладна тръпка се спусна по гърба на Остин. Мамка му.

— Това не е категорично доказателство. Може да е въпрос на осветление, местоположение и куп други фактори.

Гарет сви рамене.

— Може и така да е, но се обзалагам, че и трите са… няма да се чувстват удобно без ковчег.

Коремът на Остин се сви на топка. Кафето остави горчив вкус в устата му и той постави чашата на съседната маса. Не можеше да е вярно.

— Не, чакай. Шон каза, че една дама се е обадила в тази агенция следобед. През деня. Това трябва да е била Дарси. — Тя трябваше да е жива.

— Моля за вашето внимание! — Гласът на госпожа Стайн звънна и стаята се умълча. — Петима мъже бяха избрани за риалити шоуто „Най-сексапилният мъж на планетата“. Ако сте сред избраните, моля, останете тук, за да ви дам вашите договори.

Докато тя мълчеше, атмосферата в стаята се изпълни с напрежение. Мъжете разхлабиха вратовръзките си. Юмруците бяха стиснати в очакване. Фабио се покатери на един стол, така че да може да вижда.

— Гарт Манли — обяви госпожа Стайн с доволна усмивка, отправена към Гарет. Усмивката й избледня, докато продължаваше надолу с останалата част от списъка. — Адам Картрайт, Никълъс Поулс, Джордж Мартинес и Сет Хауърд. Поздравления.