Вампирите и градът

Кръв господня, какво си мислеше той? Тя беше вампир. Синтетичната кръв бе налична само от осемнадесет години. Съществувала е дълго време, като е нападала хора. Не трябваше да чувства никакво състрадание към тези чудовища.

През щорите на прозореца нахлу слънчева светлина, хвърляйки набраздени сенки по бюрото му. Той се запъти към прозореца, за да погледне навън. Тротоарът беше оживен с ранобудни хора. Улиците се пълнеха с камиони и пикапи за доставки. А Дарси… дали гледаше изгрева или се беше прикрила, мъртва за света?

Той събра бележките си и снимките и тръгна с колата към телевизионната станция в Куинс, където Дарси бе работила. След като показа значката си, той слуша началника да говори за Дарси около час. Всички там я обичаха. Някои все още упорито вярваха, че тя е жива. Остин обеща да даде най-доброто от себе си, за да реши загадката на нейното изчезване и си тръгна с кутия пълна с копия на видеозаписи от старите информационни бюлетини на Дарси. Той прибра кутията в багажника и подкара към апартамента си в Гринуич Вилидж.

Настани се на дивана с бира и сандвич и започна да гледа старите репортажи на Дарси. Очакваше да са скучни, но тя го накара да се усмихва и смее с побърканите ситуации, в които попадаше. Той гледаше опита й за интервю с бременния хипопотам в зоологическата градина в Бронкс, когато най-накрая заспа.

И сънува Дарси.

Като се събуди, телевизорът го поздрави с прашене и снежинки. Изключи го заедно с видеото, отбелязвайки колко е часът. Шест и четиридесет следобед. По дяволите. Щеше да закъснее за всекидневните нощни срещи в седем часа. Обади се в офиса, но Шон го изненада, като му каза да си вземе няколко дни почивка.

— Вече подписа ли договора? — попита Шон.

— Не, сър. Ще се погрижа за това. — Остин затвори и зарови из документите си докато не намери договора от ДВК. Странен параграф се наби в очите му. Защо да не попита Дарси за това? Все пак знаеше къде ще бъде тя през нощта.

Прослушването за ДВК беше насрочено да започне в десет вечерта, така че Остин пристигна в девет. Той плъзна два заострени кола във вътрешния джоб на якето си. Това и сребърното разпятие под ризата му щяха да са достатъчни за защита.

Той се поколеба пред входа. Неоновите букви ДВК светеха над главата му. Действай нормално, предупреди се той. Ти не знаеш, че вампирите съществуват. Ти си глупав невинен човечец. Аха, чувстваше се като овца, влизаща в бърлогата на лъв.

Остин бутна вратата и влезе. Декорът във фоайето беше драматичен, направен в нюанси на черно и червено. Няколко мъже се излежаваха в червени кожени столове. Погледнаха го и се намръщиха, а той се отправи към рецепцията. Момичето бе облечено в тон със стаята — с черни дрехи и червен шал около врата. Дори косата й беше боядисана черна с блестящи червени кичури. Тя оформяше лакираните си в червено нокти с пиличка.