Вампирите и градът

А другите две жени? Ниската с тъмната коса определено беше вампир. Той я разпозна от паркинга пред ДВК. И можеше да се обзаложи, че тази с лилавата коса също е нежива. Тя имаше крещящ външен вид и гладен блясък в очите. Погледът му едва докосна другите две жени, преди да се върне на прекрасната жена в синьо. Запази силата си внимателно фокусирана върху нея, така че другите жени да не го разкрият.

Тя най-накрая проговори, гласът й бе тих шепот.

— Аполон.

— Ъх? — Той наклони глава, опитвайки се да дешифрира какво има предвид. Картините в главата й все още бяха фокусирани върху плажа. Тя мечтаеше топлината на слънцето да гали кожата й. Лицето й бе зачервено, гърдите й се надигаха с всеки поет дъх. Разтърсен, той осъзна, че тя щеше да изглежда по същия начин, ако правеше любов с нея. Прилив на кръв се спусна към слабините му и за секунда си представи как я дърпа върху масата и я целува докато устните й станат подути и червени. И тогава той… какво? Не можеше да направи нищо с една или може би две вампирки в стаята.

Защо бе тук с тези две неживи жени? Беше ли пленничка? Дали я изнудваха или заплашваха член на семейството й, за да я принудят да сътрудничи? Двете продължаваха да шепнат и да се побутват. Дали бе под техен контрол? Но госпожа Стайн му бе казала, че госпожица Дарси е шефът.

Нуждаеше се от повече информация. Трябваше да спечели доверието й. И взирайки се в нея с голяма издутина в панталоните си, не бе начинът да го направи. Той постави снимката на масата пред нея. Сиво-сините й очи се сведоха надолу, а после се върнаха на лицето му.

— Може ли? — Той издърпа един черен кожен стол от масата и седна, пред нея.

Мислите й се плъзнаха в главата му. Той не иска да стои там и да ни гледа отгоре, както другите мъже. Не, той седна на нивото на очите ми. Колко мило и внимателно от негова страна.

Мило и внимателно. По дяволите, той просто криеше ерекцията си.

— Как сте, дами? Аз съм… Адам Олаф Картрайт.

Тази с лилавата коса сбърчи носа си.

— Олаф?

— Да. — Остин знаеше, че най-успешните лъжи са тези, които включват възможно най-много истина. — Кръстен съм на дядо ми, татко Олаф. Най-добрият рибар в Минесота. Моите любими спомени са как ходя на риболов с него. — Остин хвана някои мисли, идващи от красивата госпожица Дарси. Той обича семейството си. На открито. И простите удоволствия в живота.

Ниската се прозя.

— Обичаш ли да убиваш риба?

— Наслаждавам се на самия риболов, на очакването от това какво може да се случи. Ако не се нуждаех от рибата за ядене, я пусках обратно във водата. — Чу още мисли, идващи от госпожица Дарси. Той е търпелив и състрадателен. И толкова красив. Мили боже, тя наистина го харесваше.

Жената с лилавата коса се наведе към нея и прошепна:

— Той е скучен.

Остин знаеше, че не е скучен за госпожица Дарси. Също така разбра, че другите жени я наричат просто Дарси.