Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Добър вечер.
Без да го поглежда, жената посочи към папката с листа.
— Ако сте тук за прослушването, запишете се — започна тя с носов глас.
— Дойдох да се срещна с Дарси Нюхарт.
Тя погледна нагоре и се намръщи.
— Какво правите тук?
— Трябва да се видя с Дарси Нюхарт. По бизнес въпрос. — Той й посочи кафявия плик в ръката си.
— Но вие сте… — Тя затвори уста, очевидно осъзнавайки, че не трябва да признава, че тя не е толкова жива, колкото беше той. — Ъъъ, добре. Офисът й е надолу по коридора. Петата врата отдясно, точно преди да стигнете до записващото студио.
— Благодаря. — Остин тръгна надолу по коридора, абсолютно сигурен, че всеки един вампир във фоайето го зяпаше в гръб. Почука на вратата. Никакъв отговор.
— Госпожице Нюхарт? — каза той, отваряйки вратата. Нямаше никой, макар че книжата по бюрото й сочеха, че е била доскоро тук. Шмугна се вътре и затвори вратата. Стаята представляваше малък офис — без прозорци, с вехто бюро и остарял компютър. Двата стола, поставени пред бюрото изглеждаха сякаш са били пенсионирани от някой стар хотел.
Блуждаещият му поглед се спря на голяма картонена чаша върху бюрото й. Тя беше с непрозрачен пластмасов капак, в чийто център имаше дупка, където бе пъхната сламка. Беше почти празна. И леденостудена. Това беше добре. Кой вампир ще иска кръвта си студена? Вдигна чашата до носа си и помириса. Шоколад? Имаше и друг аромат, макар да не беше сигурен какъв е, но шоколадът определено се усещаше. Той се ухили. Тя трябваше да е жива. Все пак, щеше да пробва, само за да е сигурен. Засили се да махне капака.
Вратата се отвори. Дарси Нюхарт влезе в стаята и след това спря рязко. Устата й се отвори. Неговата също, а той дори нямаше извинение за изненадата си. Но беше забравил колко силно го привлича тя. Физическата му реакция беше незабавна, карайки сърцето му да препуска и слабините му да се подуят.
Косата й беше пусната до раменете. Беше облечена в свободни панталони в цвят каки и синя тениска, която перфектно очертаваше гърдите й. Блузката беше лишена от каквито и да е смислени изрази като „Горещо маце“, което в нейния случай щеше да е прекалено нелепо.
— Добър вечер. — Той се фокусира върху лицето й, за да спре влюбените погледи, които отправяше към страхотното й тяло.
— Здравейте. — Бузите й порозовяха. Тя бавно затвори вратата. — Малко съм изненадана, господин Картрайт. — Погледът й попадна върху чашата в ръката му и лицето й пребледня.
— Съжалявам. — Той сложи капака обратно и остави чашата на бюрото й. — Със сигурност ухае много добре. Шоколадов млечен шейк?
— Не точно. Аз… — Тя забърза напред, грабна чашата и я изхвърли в коша. — Аз съм… алергична към лактоза. Ще искате ли нещо за пиене, господин Картрайт? — Дарси посочи към вратата. — Мога да ви взема…
— Добре съм. Благодаря ви. — Той се усмихна, опитвайки се да я успокои. — След като ще работим заедно, защо не ме наричате Адам?
— Добре. — Тя се плъзна покрай него и заобиколи бюрото. — Какво мога да направя за теб… Адам?
— Става въпрос за договора. — Той отвори стиснатия плик и извади листата.
— Нямаш ли агент, който да ти помогне с това?
— Честно казано и госпожа Стайн е объркана. — Поне Остин предполагаше, че ще бъде. Отгърна на страница шест и посочи малкия шрифт в долната част на листа. — Ето го. ДВК не поема никаква отговорност за претърпени травми по време на ангажимента. Това включва загуба на кръв, прободни рани и смърт.
Той погледна Дарси. Лицето й беше станало смъртнобледо.
— Изглежда малко прекалено, не мислите ли?
Тя затъкна косата си зад ухото с треперещи пръсти.
— Това е сравнително стандартно за ДВК. Обичат да покриват всички точки. Хората тези дни са склонни да съдят за най-обикновени неща.
— Не мисля, че прободни рани или смърт са обикновени неща.
Тя махна с ръка във въздуха.
— Всичко може да се случи. Ще снимаме в голям пентхаус. Може да паднете по стълбите или да се спънете на килима и…
— Да падна върху вилица?
— Моля?
— Прободни рани, госпожице Нюхарт. Как точно очаквате да се пробода? — С чифт кучешки зъби?
Очите й трепнаха.
— Съгласна съм, че начинът на изразяване е малко необичаен, но намерението е ясно. ДВК не може да бъде държана отговорна за никакви наранявания, които е възможно да се получат по време на шоуто.