Вампирите и градът

Тя запази мълчание намръщена, сякаш в нея се водеше някаква вътрешна борба. Най-накрая проговори:

— Ако наистина искаш да помогнеш, ще се съгласиш да участваш в шоуто.

— Добре, ще го направя. — Той взе химикал от бюрото й и подписа договора. Струваше си да рискува прободни рани или смърт. — Наистина го мисля, Дарси. Ако си се забъркала в неприятности, ако някой… нещо те застрашава или плаши, искам да ми кажеш.

Тя преглътна.

— Добре съм.

Не, не беше добре. Тя бе смъртна, която живееше сред вампири. И той трябваше да спечели доверието й — само така щеше да сподели с него.

— Ще провеждам още прослушвания след няколко минути. Имам нужда от малко време, за да се приготвя.

Искаше той да си тръгне. Чувствителен мъж като него схвана намека.

— Може би трябва да се срещнем по-късно за чаша кафе.

Усмивката й излъчваше примирение и умора.

— Благодаря ти за поканата, но нямам представа колко време ще отнемат прослушванията.

— Утре вечер?

Тя оправи документите, разпилени върху бюрото й. Макар че се опитваше да го прикрие, поклащането на листовете доказваше, че ръцете й треперят.

— Имам още прослушвания утре.

— Събота вечер? — Той нямаше гордост.

— Трябва да ходя на сватба.

— Надявам се не твоята.

— Не, определено не. Но те са прекрасна двойка. — На лицето й се появи тъжен, изпълнен с копнеж поглед. — Мисля, че ще са много щастливи.

— Дали е някой, когото познавам?

— Съмнявам се да познаваш Роман или Шана.

Той се вцепени в опит да прикрие шока. Майко мила, годежът беше оповестен само преди няколко дни. Как можеше да каже на Шон, че сватбата е тази съботна нощ?

— Никога не съм чувал за тях. Кой от тях ти е приятел — булката или младоженецът?

— Аз… Познавам младоженеца от няколко години. Но считам и булката за приятел.

— Имаш ли нужда от придружител? — На лицето й се появи неловък израз, който подсказа на Остин, че я притиска твърде силно. — Извинявай, не трябваше да се самопоканвам. Една от онези големи, фантастични църковни сватби, а?

Бузите й почервеняха, докато тършуваше из купчина с документи върху бюрото си.

— Ти… ти трябва да си направиш портрет. Оставих информация на госпожа Стайн, но имам копие тук. — Тя грабна кубче със самозалепващи се листчета и надраска отгоре адреса. После откъсна листа и му го подаде.

Очевидно не искаше да обсъжда вампирската сватба. Трябваше да й позволи да се измъкне засега или щеше да го заподозре. Пръстите му докоснаха леко нейните, докато вземаше листчето и незабавно отчаяно му се прииска да я грабне в ръцете си.

— Дарси.

Само за няколко секунди, очите й отговориха с израз на болка и копнеж, след което тя премигна и се обърна.