Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Джери се зае да вади от хладилника неща за ядене, сякаш изобщо не забелязваше дълбокият потрес, в който Алекс бе изпаднал.
— Не смяташ ли, че леко си прекалил с… декорацията на стаята си? — попита Алекс, стараейки се да прозвучи възможно най-тактично.
— Амии… придават ѝ романтична атмосфера… — смотолеви Джери сочейки снимките.
— А какво ще стане, ако Габриела влезе в стаята ти? Няма ли да се получи малко неловко?
— Да влезе в стаята ми!!! ХА-ХА! — тук Джери искрено се развесели от перспективата. — Ако това се случи ще е най-щастливият ден в живота ми, само че едва ли някога ще стане.
Двамата похапнаха надве-натри, след което бързо излязоха и се насочиха към тренировъчната зала, където бяха симулаторите. В момента там не се провеждаха занятия, така че трябваше да е празно. Преди да влязат, Джери се насочи към електрическото табло.
— Командир Кърт ми каза, че когато няма упражнения гасят тока и ние да не забравим да го загасим, след като приключим. Когато отвориха таблото обаче двамата с учудване установиха, че токът е включен.
— Сигурно са го забравили… — предположи Алекс. Той обаче грешеше. Влизайки в залата, на вратата се сблъскаха с Габриела и Лейтенант Арвин Кант, които пък тъкмо излизаха.
— Здрасти! — изстреля смутено Габриела.
— Здравейте, момчета! — поздрави ведро лейтенантът.
— Мислех, че ще работиш по сайта? — попита леко предизвикателно Алекс.
— Да, но първо реших да се упражня малко за утре, и лейтенантът беше така добър да ми помогне.
— ОК, момчета, аз трябва да тръгвам, защото имам среща с капитана. Чао, Габриела, беше ми много приятно — Арвин махна и тръгна по коридора.
— Аз… също ще бягам — каза Габриела леко изчервена, след което изчезна.
— Леле, мислиш ли, че има шанс да се забият? — попита Джери, след като с Алекс пак останаха насаме.
— Откъде да знам! — отговори Алекс. За него по-важното беше, че Габриела получаваше частни уроци от може би най-добрия космически ас на борда на „Перперикон“, и това щеше да ѝ помогне да изкара по-добри резултати от него утре.
Глава 6 — „G-Force“
Беше денят на изпита върху симулатора и Алекс се движеше по коридора заедно с група първокурсници. Той си приказваше с Джери за предстоящия изпит. Това до такава степен измести вниманието на двете момчета, че Джери дори не се сещаше да спомене за Габриела, която пък ходеше няколко метра пред тях и си говореше с нейни приятелки. Изведнъж в коридора, някъде напред, започна да се чува суматоха. Нещо необичайно се случваше. Алекс забеляза как пред него всички застават мирно и се нареждат в редица до стената. Направи същото и двамата с Джери се изпънаха като струни. По коридора с бърза крачка се движеше Адмирал Юлиян Стаматов — командващият на Седми флот, който по неясни, за обикновените кадети, причини беше решил да посети „Перперикон“. Когато премина покрай него, бащата на Алекс го разпозна и му се усмихна едва забележимо. Адмиралът знаеше, че синът му не желае да бъде гледан по особен начин или да се ползва със специално отношение. След като Стаматов отмина, всички продължиха да се движат, за където се бяха запътили и коридора отново се превърна в безредно гъмжило.
При влизането си в кабинета на Вицеадмирал Лао Ян, Стаматов беше топло посрещнат. Неговият стар приятел стана и му стисна ръката, след което двамата се разположиха около една махагонова маса.
— Прочетох доклада! — въздъхна Стаматов.
— Отдавна не се беше случвало аркусианците да ме озадачат така… — добави Ян и продължи. — На пръв поглед изглежда, като преден пост за подготвяне на стратегически удар.
— … И тя е точно това. Със сигурност там се произвеждат и базират щурмовите кораби, с които конвоите ни бяха нападани през последните месеци.
— Но има и много други отсеци във вътрешността на станцията, които са с неясно предназначение. Просто капацитета ѝ е прекалено огромен, за да се приеме, че предназначението ѝ са само тези спорадични нападения.
— Друго, което ме притеснява — добави Адмирал Стаматов — е това, че не можем да си обясним причините за нападенията. Прекалено незначителни са, за да могат реално да отслабят защитата ни. Ако силите на Гразър подготвяха масирана атака, те по-скоро биха използвали ефекта на изненадата, докато с тези нападения само ни държат нащрек. Изглеждат като провокации, но каква е целта им?
— И аз се чувствам некомфортно, когато не разбирам ходовете на противника — съгласи се Ян.
Изпитът на симулатора вече бе започнал. Всички минаваха един по един, за да демонстрират способностите си, а командир Кърт ги оценяваше. Необходими бяха минимум 130 точки, за да може кадетът да бъде допуснат до истинските учебни изтребители Хигрус 25. Габриела вече беше минала и успя да изкара феноменалния резултат от 273 точки. Наред беше Джери. Алекс му пожела успех. След като вчера прекара няколко часа, помагайки му да схване някои неща, които му убягваха, сега се надяваше, че Джери няма да се провали. Неувереният млад кадет седна в симулаторната кабина и с треперещи ръце хвана щурвала. Беше изпълнен с неувереност, което се отразяваше на представянето му. Още в самото начало на първо ниво разби виртуалния си Хигрус два поредни пъти. Имаше право само на още един опит или щеше да бъде скъсан.