Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Бриз забърза към масата, но Хам и Доксон го изпревариха. Вин погледна кесията. Страхуваше се от това, което ще намери вътре, така че изтича и се присъедини към останалите.
Листът бе карта на града, очевидно прекопирана от тази на Марш. В горния й край пишеше:
Приятели мои, чака ви доста работа и трябва да я свършите бързо. Трябва да разпределите и раздадете оръжията от този склад, след това да направите същото с другите два склада, които се намират в бордеите. В съседното помещение има коне, ще са ви нужни.
След като приключите с раздаването на оръжията, трябва да овладеете градските порти и да неутрализирате останалите войници от гарнизона. Бриз, това ще свърши твоята група — нападнете гарнизона, за да може после да завземете портите.
В града са останали четири Големи къщи, които разполагат със свои въоръжени сили. Отбелязал съм ги на картата. Хам, твоята група ще се заеме с тях. В града не бива да останат други войници, освен твоите.
Доксон, ти ще изчакаш да бъдат нанесени първите удари. Все повече скаа ще идват при склада, след като тръгне слухът. Армиите на Бриз и Хам ще включват войниците, които обучихме, както и попълнения от улични скаа. Постарайте се всички да получат нужното въоръжение, за да може Клъбс да поведе тази нова армия срещу двореца.
Усмирителните станции би трябвало вече да са унищожени — Реноа е предал съответните заповеди на нашите щурмови отряди, преди да се срещне с вас. Ако имате време, пратете няколко от Главорезите на Хам да проверят дали това е станало. Бриз, твоите Усмирители да се разпръснат сред скаа, за да ги окуражават.
Мисля, че това е всичко. Хитър номер, нали? Когато си спомняте за мен, помнете ме с него. И с усмивката ми. Хайде, действайте.
И дано да управлявате с мъдрост.
На картата градът бе разделен на части и върху всяка бе изписано името на един от членовете на групата. Вин забеляза, че тя и Сейзед не фигурират.
— Ще се върна при групата, която беше до нашата къща — заяви Клъбс високо. — Ще ги доведа да получат оръжия. — И закуцука към вратата.
— Клъбс? — спря го Хам. — Не се обиждай, но… защо те е включил като командващ на армията? Какво разбираш ти от военно дело?
Клъбс изсумтя презрително, после повдигна единия си крачол и показа дългия извит белег, който започваше от прасеца и стигаше чак до бедрото — причината да накуцва.
— Къде според теб съм се сдобил с това? — попита и излезе.
Хам завъртя глава.
— Не мога да повярвам…
Бриз също изглеждаше учуден.
— А си мислех, че разбирам от манипулиране на хора. Това е… направо невероятно! Икономиката е пред сриване, благородниците скоро ще започнат открита война в провинцията. Кел ни показа, че инквизиторите могат да бъдат убивани — остави на нас да повалим другите и да ги обезглавим. Що се отнася до лорд Владетеля…
Всички извърнаха очи към Вин.
Тя погледна кесията в ръката си и бавно я развърза. Вътре имаше втора, по-малка, очевидно пълна с атиумни топчета. До тях лежеше метално късче, завито в хартия. Единайсетият метал.
Вин разгъна хартията.
Вин. Първоначалната ти задача за тази нощ бе да избиеш благородниците, които са останали в града. Но ти ме убеди, че може би трябва да останат живи.
Така и не можах да разбера как действа този проклет метал. Безопасно е да го разпалиш — няма да те убие, — но изглежда, не върши нищо полезно. Ако четеш тези редове, значи не съм успял да го разгадая преди срещата ми с лорд Владетеля. Не мисля, че това е от значение. Хората имат нужда от нещо, в което да вярват, и няма друг начин да им го осигуриш.
Моля те, не ми се сърди, че те изоставих. И без това живях подарен живот. Трябваше да умра преди години, вместо Мейр. Бях готов за това.
Останалите имат нужда от теб. Сега ти си тяхната Мъглородна — ти ще ги защитаваш през идните месеци. Благородниците ще пратят убийци срещу нашите нови водачи.
Сбогом. Ще разкажа за теб на Мейр. Тя винаги е искала да имаме дъщеря.
— Какво пише, Вин? — попита Хам.
— Ами… че не разбира как действа Единайсетият метал. И че съжалява, че не е знаел как да победи лорд Владетеля.
— Разполагаме с населението на цял един град, за да го надвием — рече Докс. — Искрено се съмнявам, че би могъл да изтреби всички ни — ако не можем да го убием, просто ще го вържем и ще го хвърлим в тъмница.
Останалите кимнаха.
— Е, добре! — продължи Доксон. — Бриз и Хам, заемете се с разпределянето на оръжието. Дух, иди да извикаш чираците — ще ни трябват да разнасят съобщения. Да започваме!
Скоро в склада започнаха да прииждат скаа, оглеждаха с почуда натрупаните оръжия. Доксон веднага назначи някои за отговорници по раздаването на оръжията, други прати да повикат приятелите и съседите си.