Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Разбира се. Аз събирам всички религии.
Вин завъртя глава.
— Сейзед, ние не говорим за религия. Става въпрос за Келсайър.
— Не съм съгласен. За скаа той вече е религиозна фигура.
— Но ние го познавахме — посочи Вин. — Той не беше нито проповедник, нито бог. Беше обикновен човек.
— Както и всички те, нали? — отвърна тихо Сейзед.
Вин поклати глава. Известно време мълчаха, загледани в нощта.
— Какво ще стане с другите? — попита тя накрая.
— Тъкмо обсъждат какво да предприемат — отвърна Сейзед. — Предполагам, че ще напуснат Лутадел поотделно и ще се укрият в съседните градчета.
— А… ти?
— Аз трябва да замина на север — към моята родна страна, при Пазителите, за да споделя познанията, които съм събрал. Трябва да разкажа на братята и сестрите ми за дневника — особено за частите, засягащи нашия праотец Рашек. Има много неща, които могат да се научат от тази история, поне така мисля. — Млъкна и я погледна. — Господарке, не мога да взема никого на това пътешествие. Мястото, където живеят Пазителите, трябва да остане тайна, дори за вас.
„Разбира се — помисли Вин. — Разбира се, че е така“.
— Но ще се върна — обеща той.
„Ще се върнеш, да. Както всички други“.
Хората от групата я бяха накарали да се почувства необходима за известно време, но тя си даваше сметка, че това все някога ще свърши. Време беше да се връща на улицата. Да остане сама.
— Господарке… — обади се Сейзед. — Чухте ли това?
Тя сви рамене. Но… наистина имаше нещо. Гласове. Намръщи се и тръгна към другия край на покрива. Гласовете се усилиха и вече се различаваха ясно, дори без калай. Тя надзърна от ръба на покрива.
На улицата стояха десетина скаа. „Крадци?“ — помисли си Вин тъкмо когато Сейзед се присъедини към нея. Групата нарастваше бързо — попълваха я излизащи от околните сгради скаа.
— Елате — каза високо един мъж, явно водачът на групата. — Не се страхувайте от мъглите! Нали Оцелелия се бе нарекъл Господарят на мъглите? Не каза ли той, че няма защо да се боим от тях?
От къщите продължаваха да излизат скаа, вече напълваха улицата.
— Иди да извикаш другите — тихо нареди Вин.
— Да, господарке. — Сейзед забърза към стълбата.
— Вашите приятели, децата ви, бащите и майките, жените и любимите — продължи мъжът, като вдигна над главата си запален фенер. — Те лежат мъртви на улицата, само на половин час път оттук. Лорд Владетеля дори не си направи труда да нареди да почистят след клането!
От тълпата се чуха неодобрителни възгласи.
— А дори след като ги махнат оттам, кой ще ги погребе? Пак ние! Лорд Келсайър неведнъж ни е говорил за това.
— Лорд Келсайър! — повториха неколцина. Групата продължаваше да расте, прииждаха жени и деца.
Тропот откъм стълбите възвести появата на Хам. Скоро към него се присъедини Сейзед, после Бриз, Доксон, Дух и дори Клъбс.
— Лорд Келсайър! — повтори високо мъжът долу. И други запалиха фенери, озарявайки мъглите. — Лорд Келсайър се би днес за нас! И уби един безсмъртен инквизитор!
Тълпата се развика одобрително.
— Но после умря! — обади се някой.
Тишина.
— И какво направихме, за да му помогнем? — попита водачът. — Бяхме хиляди. Притекохме ли се на помощ? Не! Чакахме и гледахме, докато той се биеше за нас. Стояхме и мълчахме — и го оставихме да бъде сразен. Гледахме го как умира! Но дали е мъртъв наистина? Какво каза Оцелелия — че лорд Владетеля никога няма да го убие! Келсайър е Господарят на мъглите! Не е ли сега с нас?
Вин огледа останалите. Хам наблюдаваше сцената внимателно, но Бриз само повдигна рамене.
— Този човек е побъркан. Религиозен фанатик.
— Казвам ви, приятели! — изкрещя мъжът долу. Тълпата продължаваше да расте, виждаха се все повече светлинки. — Истината ви казвам! Лорд Келсайър ми се яви тази нощ! Каза, че винаги ще бъде с нас. Нима ще го предадем отново?
— Не! — дойде общият отговор.
Бриз поклати глава.
— Не съм си и помислял, че могат да са такива. Жалко, че групата е толкова малка…
— Какво е това? — попита Доксон.
Вин се обърна и погледна. В далечината се виждаше светещо петно. Като… факли, запалени в мъглите. Още едно се появи на изток, близо до скаа бордеите. И трето. После четвърто. Само за няколко минути целият град засия.
— Ти, безумен гений… — прошепна Доксон.
— Какво? — попита намръщено Клъбс.
— Нищо не сме разбрали — заяви Доксон. — Атиумът, армията, благородничеството… не към това се стремеше Келсайър. Ето я неговата операция! Никога не е очаквал, че нашата група ще събори Последната империя — твърде сме малко. Но цялото население на града…
— Искаш да кажеш, че го е направил нарочно? — попита Бриз.