Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Той често ми задаваше един и същ въпрос — обади се Сейзед. — Все питаше какво дава сила на религията. И всеки път аз му отвръщах по един и същ начин… Казвах му, че силата е в страстната вяра на поклонниците. Към нещо… или към някого.
— Но защо не ни е казал? — попита Бриз.
— Защото е знаел — отвърна тихо Доксон. — Знаел е нещо, с което никога няма да се съгласим. Знаел е, че ще трябва да умре.
Бриз поклати глава.
— Не го вярвам. Защо му е трябвало да си губи времето с нас? Би могъл да се справи и сам.
„Да си губи времето…“
— Докс — рече Вин и се обърна. — Къде е складът, който Келсайър нае за срещите си с информаторите?
Доксон се замисли.
— Не е далече. През две пресечки. Каза, че искал да е близо до резервното скривалище…
— Заведи ме!
Събралите се долу скаа продължаваха да викат все по-силно. Цялата улица бе озарена от светлини, трепкащи факли превръщаха мъглата в сияеща мараня.
Доксон я поведе по улицата, останалите ги последваха.
Складът беше голяма изоставена сграда в промишлената зона на бордеите. Вин разпали пютриум и строши ключалката.
Влязоха, Доксон вдигна фенера и на светлината му видяха лъскав метал. Оръжия. Мечове, брадви, тояги и шлемове лъщяха на светлината — невероятна съкровищница.
Всички гледаха в почуда.
— Ето я истинската му цел — тихо каза Вин. — Имал е нужда от Реноа като параван, за да може да купува всички тези оръжия. Знаел е, че ще потрябват на неговите бунтовници, за да успеят да превземат града.
— Защо тогава трябваше да събираме армия? — попита Хам. — Или и тя е била само параван?
— Предполагам — отвърна Вин.
— Грешите — отекна един глас в просторния склад. — Нещата са доста по-сложни.
Всички подскочиха.
— Реноа?! — невярващо възкликна Вин.
Доксон вдигна фенера по-високо.
— Покажи се, твар.
Една тъмна фигура пристъпи от дъното на склада. Остана скрита в сенките, но когато заговори отново, вече всички познаха гласа.
— Трябваше му армия, която да осигури сърцевина от добре обучени мъже за въстанието. Но тази част от плана бе затруднена поради известни ви стечения на обстоятелствата. Това бе само една от причините, поради които се нуждаеше от вас. С падането на Къщите в политическата йерархия щеше да се образува празно пространство. Гарнизонът трябваше да напусне града, за да не изтреби до крак всички разбунтували се скаа.
— Значи е планирал всичко това от самото начало — рече учудено Хам. — Знаел е, че скаа няма да се вдигнат сами. Твърде дълго са ги били и тъпкали, втълпявано им е, че лорд Владетеля притежава телата и душите им. Давал си е сметка, че няма да се вдигнат… освен ако не им осигури нов бог.
— Да — потвърди Реноа и пристъпи напред. Светлината озари лицето му и Вин ахна от изненада.
— Келсайър!
Хам я сграбчи за рамото.
— Внимавай, дете. Това не е той.
Съществото я погледна. Имаше лицето на Келсайър, но очите му бяха… различни. А и липсваше характерната за Келсайър усмивка. Лицето изглеждаше пусто. Мъртво.
— Извинявам се — произнесе съществото. — Това беше моята част от плана и причината, поради която Келсайър ме нае в началото. Трябваше да погълна останките му, след като умре, и после да се появя пред последователите му, за да им вдъхна сила и вяра.
— Какво си ти? — попита ужасено Вин.
Реноа-Келсайър я погледна, после лицето му засия, стана прозрачно. Тя виждаше костите му през пихтиестата плът. Напомняше й за…
— Мъглив дух!
— Кандра — поправи я съществото, докато кожата му отново ставаше непрозрачна. — мъглив дух, който е… пораснал, ако мога да се изразя така.
Вин се извърна погнусена, спомнила си съществата, които бе виждала в мъглите. Келсайър ги наричаше лешояди… създания, които поглъщат телата на мъртвите, крадат скелета и образа им. „Мълвата е по-истинска, отколкото си мислех“.
— Вие също бяхте част от плана — продължи кандрата. — Всички вие. Питате защо му е трябвала тази група? Трябваха му достойни хора, такива, които милеят повече за другите, отколкото за своя джоб. Той ви поставяше над армиите и тълпите, обучаваше ви да ръководите. Използваше ви… но и ви подготвяше. — Съществото погледна Доксон и Бриз, после Хам. — Чиновник, политик, генерал. За нацията, която предстоеше да се роди, бяха нужни хора с вашия талант. — Кандрата кимна към една маса до стената. — Там пише какво трябва да правите. Мен ме чака друга работа.
Обърна се да си върви, после спря пред Вин и извърна към нея лицето на Келсайър. Безстрастно, ледено лице.
— Той ме помоли да ти предам това. — Кандрата пусна в ръката й една малка кесия и си тръгна.